Том Клэнси - Код Заплаха

Райън каза:

— Да, но въпреки лошото си състояние самолетоносачът създава ли у тях впечатление, че имат голям океански военноморски флот? Прави ли ги това опасни?

Обермайър отговори:

— Може да предполагат така, но ние сме в състояние лесно да ги опровергаем, ако се премине към престрелки. Не искам да се хваля, но можем да пратим този самолетоносач на дъното на океана още в първия ден.

Райън запита:

— Като изключим потопяването на самолетоносача, какви други възможности имаме, за да покажем, че гледаме сериозно на заплахите им?

Командващият Тихоокеанския флот адмирал Йоргенсен каза:

— В момента „Норт Каролайна” е в Южнокитайско море. Тя е нападателна подводница от клас „Вирджиния”. Една от най-незабележимите в нашия флот.

Райън изгледа Йоргенсен продължително.

Адмиралът каза:

— Съжалявам, господин президент. Не исках това да звучи снизходително. Знаете за този клас подводници, нали?

— Да, и знам за „Норт Каролайна”.

— Моля да ме извините. Аз информирах предшественика ви… и понякога се налагаше да разяснявам подробности.

— Разбирам, адмирале. Говорехте за подводницата?

— Да. Можем да я пратим на непредвидена визита в залива Субик.

Райън хареса идеята.

— Да се появи на повърхността в опасната зона, за да покаже на Китай, че няма да лежим и да се правим на умрели.

Министърът на отбраната Бърджис също хареса идеята.

— И да покажем на филипинците, че ги подкрепяме. Ще оценят жеста.

Скот Адлър вдигна ръка. Очевидно не харесваше тази идея.

— Пекин ще приеме това като провокация.

— Мамка му, Скот — отвърна Райън. — Ако тази вечер ям италианска храна вместо китайска, Пекин също ще приеме това за провокация.

— Господин президент…

Райън погледна адмирала.

— Направи го. Направи обичайните изявления, че от известно време планираме това посещение и фактът, че то се случва сега, не означава по никакъв начин това и онова и прочие.

— Разбира се, господин президент.

Райън седна на ръба на бюрото си и се обърна към всички в стаята:

— Няколко пъти вече е ставало дума, че Южнокитайско море е мястото, в което е най-вероятно да се случат разни неща. Ще ми трябва информация от всички вас по този въпрос. Ако искате да обсъдите с мен нещо насаме, свържете се с кабинета на Арни.

Джак погледна Арни ван Дам.

— Тази тема е най-важна. Ако някой тук иска да му отделя няколко минути време, не желая да правим официални изявления и срещи с деца и бойскаутчета с най-добри резултати от миналата година.

Хората се засмяха. Арни също се смееше, но разбираше, че шефът му не се шегува.

Годишната конференция по отбранителни технологии в Лас Вегас, Невада, е едно от най-големите места за срещи на хакери от подземния свят. Всяка година там се събират за няколко дни до десет хиляди професионалисти в областта на компютърната сигурност, киберпрестъпници, журналисти, федерални служители и други ентусиасти, за да научат новости в техниките, продуктите и услугите, да слушат презентации и вести за състезания във всяка област на хакерското майсторство и разбиването на кодове.

Това е своеобразен Удсток за хакери и техничари на най-високо ниво.

Конференцията се провежда в хотел-казино „Рио” близо до главната улица и повечето участници се настаняват в него или в някой от многото съседни хотели, но всяка година една група стари приятели събират пари, за да наемат къща на няколко мили на изток, в района на име Парадайс.

Малко преди единадесет вечерта Чарли Леви спря взетия под наем „Нисан Максима” пред луксозната вила в края на улица „Саут Хеджфорт” в този тих квартал, в който никой друг не предлагаше имота си под наем за почиващи. Мъжът спря пред портата, свали прозореца и натисна бутона на разговорната уредба.

Докато чакаше, огледа високата желязна ограда, около която растяха палмови дървета, и пътя към богаташката къща. Почувства се добре, че отново е тук, в къщата, която вече десет години той и група редовни посетители на конференцията наемаха.

Разговорната уредба изпиука и от нея се чу носов глас:

— Тъмен бог? Кажи паролата, тлъсто копеле?

— Сезам, отвори се, лайно такова — отговори Леви през смях и след няколко секунди вратата се отвори безшумно.

Чарли натисна рязко газта и гумите изпищяха върху асфалта достатъчно дълго, за да ги чуят в къщата.

Чарли Леви, Тъмен бог, не беше от основателите на конференцията, но идваше тук от началото през 1994 г.‍ и като член на старата гвардия се славеше като легенда.