Том Клэнси - Код Заплаха

Няколко секунди в Овалния кабинет цареше пълна тишина. След това Йоргенсен добави:

— Само подхвърлям идея, господин президент.

Скот Адлър не прие тази насока на мислите.

— Не мисля така. Икономическите взаимоотношения между Китай и Тайван са добри, или поне подобри отпреди. Директни полети, сделки, посещения на офшорните острови… нормални мирни прояви. Всяка година Тайван инвестира по сто и петдесет милиарда в Китай.

Министърът на отбраната Бърджис се намеси:

— Взаимният просперитет не значи, че няма да се случат лоши неща.

Президентът Райън застана на страната на Бърджис.

— Само защото всеки прави пари, не значи, че китайците няма да оплескат нещата. Парите никога не са били единствената им цел. Там има и други пътища към властта. Може да си напълно прав, Скот, особено в светлината на добрите отношения между Китай и Тайван. Но не забравяй, че Китайската комунистическа партия може да промени това примирие за миг. Ръководството на ККП не е доволно от положението с Тайван. Те си го искат, искат Република Китай в Тайпе да изчезне и няколко директни полета между Шанхай и Тайпе няма да променят тази дългосрочна цел.

Адлър призна правотата на тези думи.

Райън въздъхна.

— Значи… адмиралът описа най-неблагоприятния сценарий, който искам всички да имате предвид, докато работим по въпроса. Ние смятахме, че президентът Уей ще е най-приятелски настроен към Тайван, но неуспелият преврат и силите на председателя Су, изглежда, са променили уравнението.

Райън виждаше, че повечето от хората в стаята смятат Йоргенсен за прекален песимист. Самият той считаше, че е малко вероятно Уей да посегне на Тайван, дори и въпреки Су, който го подтикваше, но не искаше да се окаже, че хората му са спали, ако все пак това се случеше.

Съединените щати бяха признали официално Тайван и лесно можеха да бъдат принудени да участват в евентуална война между двете страни. И въпреки че повечето вестници по света наричаха Джак Райън войнолюбец, той се надяваше силно, че на хоризонта не го чака открита война в Тихия океан.

След това Райън каза:

— Добре. Президентът Уей казва, че Китай притежава морето поради някакъв исторически прецедент. Ами международните закони? Морските закони. Китайците имат ли изобщо някакво право да предявяват такъв иск?

Държавният секретар Адлър поклати глава.

— Никакви, но са хитри. Изрично не сключват обвързващи споразумения, които да позволят на съседите им да се обединят срещу тях по този или по всеки друг въпрос. За китайците Южнокитайско море не е международен въпрос — наричат го двустранен проблем с всяка от страните, към които имат претенции в региона. Няма да допуснат това да стигне до ООН или до друг международен орган. Искат да решават споровете си един по един.

— Разделяй и владей — каза Джак тихо.

— Разделяй и владей — съгласи се Адлър.

Джак стана и се заразхожда около бюрото.

— Какво знаем за ситуацията в Китай?

След тези думи дойде ред на представителите на различните разузнавателни служби.

През следващите двадесет минути съветникът по националната сигурност и ръководителят на ЦРУ, както и директорът на Националното разузнаване, говориха за техническите средства за шпионаж. Около брега плаваха кораби и прелитаха самолети за подслушване, над страната се стрелкаха спътници и неосигурените китайски комуникации в страната се прихващаха от разположени на различни места радиосистеми.

Тази информация успокои Райън — електронните очи на Америка гледаха към Средното царство. Американската разузнавателна общност разполагаше с добре разположени средства за подслушване на сигнали, измервания и електронно разузнаване на Китай.

Но нещо липсваше. Джак каза:

— Доста чухме за електронното разузнаване. А имаме ли агенти в Китай?

Естествено, въпросът се отнасяше до ръководителя на ЦРУ.

Директорът Кенфийлд отговори:

— За съжаление агенти нямаме. Иска ми се да мога да докладвам, че имаме добри позиции в Джуннанхай, господин президент, но всъщност разполагаме с много малко агенти освен тези, които работят за посолството на САЩ в Пекин и контролират агенти на ниско ниво. През последните години арестуваха много от най-добрите ни хора.

Райън знаеше това. След като през пролетта китайците прибраха група агенти на САЩ, се заговори, че в ЦРУ има къртица на китайското правителство, но вътрешното разследване не показа нищо.

Райън запита:

— Нямаме ли неофициални агенти в Пекин?