Том Клэнси - Код Заплаха

Присъстваше и командващият Тихоокеанския флот адмирал Марк Йоргенсен. Министърът на отбраната Бърджис беше поискал позволение да доведе Йоргенсен, защото той познаваше възможностите на Китай в Южнокитайско море по-добре от всеки друг.

Докато всички се настаняваха по местата си и се поздравяваха тихо, Райън погледна посланик Кенет Ли. САЩ за първи път имаха роден тук китаец за посланик в Китай, когото накараха да се прибере от Пекин предишния ден и самолетът му току-що беше кацнал в базата „Андрюс” след седемнадесетчасов полет. Райън виждаше, че независимо от добре изгладения костюм, посланикът е с подути очи и леко отпуснати рамене.

— Кен — каза президентът, — за момента мога само да ти предложа извинения, че те накарах да се върнеш така бързо, и безплатно кафе.

В стаята се чу смях.

Кенет Ли се усмихна уморено и отговори:

— Няма нужда от извинения. Радвам се, че съм тук. И благодаря за кафето, господин президент.

— Радвам се, че си при нас.

Райън се обърна към всички в стаята, като погледна над тесните си очила, спуснати почти до върха на носа му:

— Дами и господа, президентът Уей привлече моето внимание и се надявам много да е привлякъл и вашето. Искам да знам какво знаете вие, а и какво мислите. Както винаги, казвайте ясно, обяснявайте разликата между двете.

Мъжете и жените в Овалния кабинет кимнаха и Джак Райън разбра от погледите им, че всеки тук счита злокобната прокламация на Уей за достатъчно важна.

— Да започнем с теб, Кен. Допреди двадесет часа считах президента Уей за хардлайнер в страната си, но и за човек, който знае от коя страна е намазана филията. Той изглеждаше най-ориентираният към бизнеса и капитализма водач, за какъвто сме можели да се надяваме. Какво се промени?

Посланик Ли каза достатъчно силно, за да го чуят всички в стаята:

— Откровено казано, господин президент, нищо не се е променило в желанието му да прави бизнес със Запада. Той желае нашия бизнес и има нужда от него. Предвид икономическите проблеми пред Китай, сега сме му по-необходими от всякога и го знае по-добре от всеки.

Райън зададе следващия въпрос към посланика:

— Тук, на Запад, познаваме Уей в различна светлина от тази на „нахакан” поддръжник на партийната линия. Какво можеш да ни кажеш за него? Дали е така добър, както мнозина смятат, или е толкова лош, колкото мнозина се опасяват, особено в светлината на протестите в Китай тези дни?

Ли обмисли въпроса, преди да отговори:

— Китайската комунистическа партия заставя населението да се закълне във вярност към нея още от 1949 г.‍ Движението „Туидан”, което получава ограничени отзиви в западната преса, се смята за огромно културно явление вътре в страната, особено сред гвардията от стари партийци. Сериозно са разтревожени от него. Освен това имаше стачки, протести за човешките права, растящо безпокойство в провинциите, а през последните два месеца дори и някои дребномащабни бунтове далече от столицата. През последните четиридесетина години на Запад всички мислят, че с развитието на капитализма и засиленото участие в останалия свят китайският народ бавно, но сигурно ще премине към по-либерален начин на мислене. Но за съжаление тази теория за „либерална еволюция” не се осъществи. Вместо да прегърне политическото либерализиране, Китайската комунистическа партия се съпротивлява и става все по-параноична спрямо Запада, както и по-враждебна към либералните ценности. Уей може да е начело на икономическия либерализъм, но е водещ и в борбата срещу движението „Туидан” и личните свободи.

Скот Адлър, държавният секретар, каза:

— Уей винаги е бил двуличен. Той вярва в партията, в предаността на централното правителство. Просто не вярва в комунистическия икономически модел. Откакто е на власт, мачка несъгласните, отказва свободното преминаване между провинциите и на ден забранява повече интернет страници, отколкото предшествениците му за цял месец.

Райън отвърна:

— Но го прави с широка усмивка на лицето и с вратовръзка като на випускник от наш университет, и затова световната преса го оставя на спокойствие.

Посланик Ли се намеси:

— Може би не пълно спокойствие, но определено не го закачат много.

Джак поклати глава. Помисли малко, но не каза, че световната преса харесва Уей Джънлин повече, отколкото Джон Патрик Райън.

— Какви са намеренията му? Защо е това дрънкане на саби? Дали иска просто да разпали партията и армията си? Скот?