Старши специален агент на ФБР Дарън Липтън насочи своята „Тойота Сиена” по щатско шосе 1 и тръгна на юг към моста на Четиринадесета улица. Прекоси река Потомак в девет сутринта, като сърцето му все още биеше тежко от срещата с мацката със сексапилния задник от ЦРУ и от онова, към което отиваше сега.
Нещата с Крафт минаха във физическата сфера, въпреки че не точно както той искаше. Когато тя го удари, му се искаше да я стисне за гърлото, да я метне на задната седалка и да я накаже, но знаеше, че началниците му имат нужда от нея.
А Липтън умееше да се подчинява въпреки поривите си, които едва овладяваше.
Петдесет и пет годишният мъж знаеше, че трябва да се прибере веднага у дома си, но пък имаше един салон за масажи в евтин мотел до летището, който той посещаваше, когато не можеше да плати за момиче на повикване от висока класа, а и бардак като този не можеше да не е отворен за клиенти толкова рано. Реши да изпусне малко от налягането, което госпожица Мелани Крафт създаде в него, преди да се върне при заядливата си съпруга Шантили и незаинтересованите от нищо деца тийнейджъри.
След това щеше да докладва на шефа си за днешната среща и да чака нови указания.
Счита се, че почти половин милиард души сядат да гледат новините в седем вечерта по централната китайска телевизия. До голяма степен това се дължи на факта, че всички местни станции в Китай имат нареждане от правителството да предават тази програма, но честите обяви, че президентът ще направи важно обръщение до нацията, осигуриха много по-висок рейтинг от обичайното.
Обръщението на Уей Джънлин се излъчваше едновременно и по националното радио на Китай за онези в далечните провинции, които не получаваха телевизионен сигнал или не можеха да си позволят телевизор, а също и по международното китайско радио, за да се осигури покритие по целия свят.
Водещата откри предаването, като представи президента Уей, след което картината на всички телевизори в страната показа как красивият и спокоен Уей върви към една катедра на червен килим. Зад него се виждаше голям монитор с изображение на китайското знаме. От двете страни на монитора висяха спуснати от тавана завеси от златиста коприна.
Уей носеше сив костюм и вратовръзка в червени и сини цветове, очилата с телени рамки стояха леко спуснати на носа му, за да чете подготвеното изявление от апарата, но преди да започне речта, поздрави почти половината от съотечествениците си с широка усмивка, при която се виждаха зъбите му, и кимна.
— Дами, господа, другари, приятели. Говоря от Пекин с послание до всеки тук, в Китай, в специалните административни райони Хонконг и Макао, в Тайван, до китайците в чужбина и до всички наши приятели по света. Днес се обръщам към всички вас, за да ви представя гордо новините за бъдещето на страната ни и за развитието на социалистическия път. Обявявам с голяма радост намеренията ни във връзка с Южнокитайско море.
Китайското знаме на монитора зад Уей се смени с карта на Южнокитайско море. Една пунктирана линия с девет тирета минаваше през морето на юг от Китай. На изток тя вървеше западно от Филипините, после завиваше на запад към най-южната точка, в която преминаваше северно от Малайзия и Бруней, а след това се насочваше на север, почти до брега на Виетнам.
Пунктираната линия образуваше нещо като дълбока чаша, обхванала почти цялото море.
— Виждате зад мен територията на Китай. Тази територия е китайска, откакто съществува Народна република Китай, а и много преди това, въпреки че доста от нашите приятели и съседи отказват да приемат този факт. Китай има неоспорим суверенитет над Южнокитайско море и достатъчно много исторически и правни факти подкрепят исковете ни за тази територия. Тези важни водни пътища са от съществен интерес за Китай и твърде дълго време позволяваме на съседите си да диктуват условията си на нас, страната с основателен иск за този район.
Преди да стане председател на Централната военна комисия, моят колега, другар и приятел Су Къцян критикуваше открито нежеланието на страната ни да реши въпроса с Южнокитайско море. Като генерал с четири звезди и специалист по военна история той знае колко уязвими сме станали, след като позволяваме на съседите да диктуват движението ни, правото на риболов и на добив на нефт и сондиране в тези води, които ни принадлежат. Председателят Су смята, че коригирането на тази неправда е ключов компонент на неговата дългосрочна модернизация на армията. Аплодирам председателя Су за отличната му предвидливост и инициатива. Днес към вас се обръщам аз, а не другарят председател Су, защото искам да покажа, че съм съгласен с неговата оценка и лично одобрявам предстоящите военноморски действия, които ще дадат ход на нашите териториални искания. Сериозна грешка ще бъде всяка друга страна да сметне, че между мен и председателя Су има някакво несъгласие и най-вече относно двустранните ни взаимоотношения с нашите съседи в района на Южнокитайско море. Напълно подкрепям неотдавнашните ясни забележки на председателя относно исторически основателните искания на Китай спрямо тези води.
Читать дальше