Том Клэнси - Код Заплаха

Говореше тихо, но заплахата в гласа му се върна.

— Кълна се в Бога, млада госпожичке, при най-малкото подозрение, че не ми казваш всичко, двамата с баща ти ще делите килия в най-насрания и най-тесен затвор, който Министерството на правосъдието ще намери. Разбираш ли ме?

Мелани само гледаше напред.

— Приключихме — каза Липтън. — Но бъди сигурна, че ще поддържаме връзка.

Мелани Крафт беше почти сама в метрото по жълтата линия, която пресича река Потомак, на път за малкия й апартамент в Александрия. Повечето време държеше лице в шепите си и подсмърчаше от време на време при спомена за разговора с Липтън.

Преди почти девет години откри, че баща й е предател. По това време тя учеше в последния клас в гимназията в Кайро и с осигурената стипендия за Американския университет се готвеше да запише международни отношения и да започне работа в Държавния департамент.

Баща й работеше в посолството, в Службата за военно сътрудничество. Мелани се гордееше с него, обичаше посолството и хората там и мечтаеше животът и бъдещето й да са свързани с него.

Няколко седмици преди дипломирането майка й замина за Тексас, за да се погрижи за една умираща леля, а баща й каза, че ще замине за няколко дни по работа в Германия.

Два дни по-късно, в съботната сутрин, Мелани беше излязла с мотора си „Веспа”, и забеляза баща си да излиза от жилищен блок в „Маади” — южен квартал с улици с дървета и високи блокове.

Изненада се защо той я излъга, че няма да е в града, но преди да успее да иде при него, тя видя как от блока излезе една жена и се хвърли в обятията му.

Жената беше екзотична и красива. Мелани веднага реши, че тази жена не е египтянка — имаше нещо средиземноморско в чертите й. Приличаше й на ливанка.

Видя как двамата се прегърнаха.

Видя как се целунаха.

През своите седемнадесет години живот не беше виждала баща си да прегръща или целува майка й така.

Мелани отби в сянката на едно дърво на отсрещната страна на широката улица, откъдето продължи да наблюдава двамата още малко. След това баща й се качи в колата си и изчезна в трафика. Тя не го последва. Седна в сянката между две паркирани коли, за да наблюдава сградата.

Момичето седеше на място с насълзени очи и яростни помисли — представяше си как жената излиза от входната врата на блока и как тя пресича улицата, отива до нея и я удря и събаря на тротоара.

След тридесет минути се поуспокои. Стана, за да се качи на мотора си и да си иде, но красивата жена излезе и застана на бордюра пред сградата с куфар с колелца до себе си. След няколко секунди пред нея спря жълт ситроен с двама мъже в него. За изненада на Мелани, двамата натовариха куфара на жената в багажника, а тя седна на задната седалка.

Мъжете бяха млади и силни и се оглеждаха непрекъснато. Включиха се в трафика и заминаха бързо.

Мелани реши да ги последва, защото можеше лесно да следи жълтата кола от мотора си. Докато караше, тя плачеше при мисълта за майка си.

Шофираха двадесет минути, като прекосиха река Нил през моста „6 октомври”. Когато влязоха в квартала „Доки”, сломеното сърце на Мелани се сви. В този квартал имаше чуждестранни посолства. Тя се досети, че баща й не просто има любовница, а че тя е съпругата на някой дипломат или на друг чужденец. Знаеше, че длъжността му е достатъчно важна, за да го дадат на военен съд или да го вкарат в затвор за тази пълна глупост.

Жълтият ситроен спря пред портала на палестинското посолство и Мелани разбра, че тук не става дума просто за любовна връзка.

Баща й се занимаваше с шпионаж.

Отначало тя не му каза за онова, което знаеше. Мислеше за бъдещето си — знаеше, че ако го арестуват, тя, дъщерята на предател, никога няма да работи за Държавния департамент.

Но вечерта преди майка й да се завърне от Далас, Мелани влезе в кабинета, приближи бюрото му и застана там с насълзени очи.

— Какво има?

— Знаеш какво.

— Знам ли?

— Видях я. Видях ви двамата. Знам какво правиш.

Отначало полковник Крафт отричаше всичко. Каза, че командировката се отменила в последния момент и че отишъл на среща със стар познат, но острият като бръснач мозък на Мелани обори всяка лъжа и четиридесет и осем годишният полковник се чудеше все по-отчаяно как да се измъкне с лъжи.

След това се разплака, призна за връзката, каза на Мелани, че жената се казва Майра и че имали тайна връзка от няколко месеца. Каза, че обича майка й и че действията му са непростими. Зарови лице в ръцете си и помоли Мелани да го остави малко, за да се съвземе.