Том Клэнси - Код Заплаха

Уей замълча, отпи глътка вода и се прокашля.

Насочи вниманието си към екрана с текста на обръщението.

— Аз съм специалист в сферата на бизнеса и политиката, не съм войник или моряк. Но като бизнесмен разбирам от стойността на имуществото и от законовото упражняване на правата на собственика. А като политик представлявам волята на народа и днес, по силата на дадените ми пълномощия, предявявам иск към имуществото на нашите предци за днешен Китай. Дами и господа, фактите не са нещо, което трябва да се приема или отхвърля. Фактите са истината и тя се вижда на картата зад мен. Почти хиляда години тези морета и земите в тях са част от историческата собственост на Китай и е време да се сложи край на историческата неправда, свързана с кражбата на тази собственост. Затова, след като установихме териториалните си права, задаваме въпроса за народите, които живеят и търгуват нелегално на нашата територия. Ако някой живее в къщата ви неканен, ако сте добър човек, няма да го изхвърлите просто така. Ще му кажете, че трябва да си иде, преди да предприемете нещо друго. Моите предшественици са давали подобни предизвестия преди шестдесетина години. Не виждам причина да не го направя и аз. Като водач на народа виждам ролята си в тази дълготрайна несправедливост по следния начин — уведомявам тези народи в нашата територия, че ние предявяваме незабавен иск за своите законни притежания в Южнокитайско море. Не в някакво неопределено бъдеще, а незабавно.

Уей погледна директно в камерата и повтори:

— Незабавно. Ако в това начинание се наложи употребата на сила, светът трябва да разбере, че отговорността за това е на онези, които са се загнездили на китайска територия и които пренебрегват многократните учтиви искания да се отстранят.

Уей вдигна очилата нагоре на носа си, отново погледна камерата и се усмихна.

— Дълги години работим усилено за създаване на добри отношения със страните по целия свят. Имаме делови отношения с повече от сто и двадесет нации и считаме себе си преди всичко за приятели на деловите си партньори. Движенията ни в критично важната част на Южнокитайско море трябва да бъдат разпознати като наш опит да подсигурим безопасност по морските пътища за всеки, защото това е в интерес на световната търговия.

Изрече следващото изречение с широка усмивка и на накъсан, но разбираем английски език:

— Дами и господа, Китай е отворен за бизнес.

След това отново премина на мандарин.

— Благодаря много. Желая на всички благоденствие.

Президентът отстъпи настрани и излезе от стаята, като остави камерата да покаже цялата карта на Южнокитайско море, включително линията с девет пунктира, която обикаляше почти цялото море.

Изображението замръзна на екраните на стотици милиони китайски телевизори и на този фон засвири Интернационалът, химнът на Китайската комунистическа партия.

В десет сутринта в понеделник, след обръщението на президента Уей пред нацията, Овалният кабинет беше пълен. Дванадесет мъже и жени седяха на двата дивана и шестте стола, а президентът на Съединените щати Джак Райън премести собствения си стол пред бюрото, за да се намира по-близо до тях.

Отначало Райън мислеше да проведе срещата в конферентната зала в мазето в Западното крило. Но реши, че Овалният кабинет е по-подходящ, защото всъщност Китай не беше направил нищо повече от няколко завоалирани заплахи на дипломатичен език. Освен това реши да събере всички тук отчасти и защото възнамеряваше да свика войнството си, за да се заемат с една задача, която според него не бе получила достатъчно внимание от администрацията му през първата година на неговия мандат.

А и Овалният кабинет даваше необходимата тежест за случая.

На дивана пред и вдясно от Райън седяха държавният секретар Скот Адлър и директорът на Националното разузнаване Мери Пат Фоли. До тях се намираше вицепрезидентът Рич Полан. От другата страна на масичката за кафе, на другия диван, седеше директорът на ЦРУ Джей Кенфийлд, разположил се между министъра на отбраната Боб Бърджис и секретаря на администрацията Арни ван Дам. Съветничката по националната сигурност Колийн Хърст седеше на фотьойла в далечния край на масата за кафе. По другите столове, наредени около нея, седяха председателят на Обединеното командване на армията генерал Дейвид Обермайър, посланикът на САЩ в Китай Кенет Ли и главният прокурор Дан Мърей.

Зад тях и пред Райън, от лявата и дясната им страна, седяха шефът на Агенцията за национална сигурност и министърът на търговията.