Том Клэнси - Код Заплаха

Но Мелани не беше приключила с него.

— Как можа да го направиш?

— Казах ти, че тя ме прелъсти. Оказах се слаб.

Мелани поклати глава. Не това я интересуваше.

— За пари ли го направи?

Рон Крафт вдигна глава от ръцете си.

— Пари? Какви пари?

— Колко ти платиха?

— Кой? Кой ми е платил колко?

— Не ми казвай, че си го направил за каузата им.

— За какво говориш?

— За палестинците.

Сега полковник Крафт се изправи в стола си. От смирен стана предизвикателен.

— Майра не е палестинка. Тя е от Ливан. Християнка е. Откъде реши, че тя…

— Защото, след като ти си тръгна от любовното гнездо, двама мъже я взеха с кола и заминаха в палестинското посолство на улица „Ал Нахда!”

Бащата и дъщерята се гледаха дълго време.

Накрая той каза тихо и несигурно:

— Грешиш.

Тя поклати глава.

— Знам какво видях.

Скоро стана ясно, че баща й, полковникът от Военновъздушните сили, няма представа, че любовницата му го е използвала.

— Какво направих?

— Какво си й казвал?

Баща й отново хвана главата си с ръце и остана така известно време. Дъщеря му стоеше права до него, а той опитваше да се досети за всеки разговор с красивата Майра. Накрая кимна.

— Казал съм й разни неща. Дреболии за работата ми. За колегите. За нашите съюзници. Просто разговаряхме. Тя мразеше палестинците… През цялото време говореше за тях. Аз… аз й казах за всичко, което правим, за да помагаме на Израел. Чувствах се горд. Горделив.

Мелани не отговори. Но баща й изказа онова, за което тя мислеше.

— Аз съм глупак.

Искаше да се предаде, да обясни какво е сторил, независимо от последствията.

Но седемнадесетгодишната Мелани му се разкрещя, каза му, че така, в опит да се помири със собствената си глупост, ще разруши нейния живот и живота на майка й. Каза му, че трябва да се прояви като мъж и да скъса с Майра, и никога повече да не говори за това.

Заради нея и заради майка й.

Той се съгласи.

Мелани не му проговори, откакто замина за колежа. Той се пенсионира, прекъсна всякакви отношения с колегите си от ВВС и двамата с жена си заминаха за Далас, където той започна работа като продавач на промишлени разтворители и смазочни материали.

Майката на Мелани почина две години по-късно от същия рак, както леля й. Мелани винеше баща си за това, макар че не можеше да обясни защо.

В колежа тя положи максимални усилия да забрави всичко, да отдели тези няколко ненормални адски дни от щастливия живот и неотклонния й път към бъдещето на държавен служител.

Но това събитие остави силен спомен. Желанието й да работи като дипломат се превърна в желание да работи в разузнаването — естествена реакция да воюва срещу вражеските шпиони, които за малко не унищожиха семейството й и нейния свят.

Не беше казала на никого за видяното и излъга в молбата и при разговорите в ЦРУ. Казваше си, че постъпва правилно. Нямаше да позволи животът й, бъдещето й да пострадат от факта, че баща й не може да си държи панталоните вдигнати. Тя можеше да направи толкова много добрини за страната си, толкова много, че да я оценят високо.

Остана изненадана, когато детекторът на лъжата не долови измамата й, но реши, че така добре е убедила самата себе си, че прегрешението на баща й няма нищо общо с нея, та сърцето й дори не променяше ритъма си при спомена за онзи случай.

Кариерата й в служба на Съединените щати щеше да поправи всичко, с което баща й беше навредил на страната.

Въпреки че живееше със срама от онова, което знаеше, не смяташе, че някой някога щеше да разбере за този случай.

Но когато Дарън Липтън й каза, че е осведомен за инцидента, тя се почувства сякаш някой я хваща за глезените и я дърпа под вода. Обзе я паника, не можеше да си поеме дъх и искаше да избяга.

Сега, след като разбра, че хората от ФБР знаят за баща й, тя виждаше края на своя свят и несигурното си бъдеще. Онази история можеше всеки момент да излезе наяве.

Когато кондукторът обяви нейната спирка, тя реши, че ще даде на Липтън каквото иска за Джак. Тя също имаше подозрения за приятеля си. Изчезваше бързо от страната, не й казваше къде отива и криеше какво работи. Но тя го познаваше, обичаше го и не вярваше и за секунда, че краде класифицирана информация, за да си пълни джобовете.

Щеше да помогне на Липтън, но от това нямаше да излезе нищо и тогава агентът от ФБР ще се махне, всичко ще приключи и ще остане в миналото, в друга част от живота й. Но си каза, че за разлика от Кайро, този случай никога няма да я притеснява повече.