Гласът й потрепери, докато тя поклати глава и отговори:
— Не съм.
— Наричат го Закон за регистриране на чуждестранните агенти. Мога да го рецитирам по раздели и изречения, ако искаш, но нека да ти кажа само за една малка част от американското федерално право. Ако някой работи за друга страна, например като шпионин, и не се регистрира като такъв в правителството на САЩ, той подлежи на затвор до пет години за всяко действие като представител на другата страна.
— Е? — запита колебливо и объркано Мелани.
— Следващият въпрос. Запозната ли си с раздел осемнадесет на сборника?
— Отново, агент Липтън, не знам защо…
— Този текст е страхотен. Любимият ми. Той гласи, като, разбира се, перифразирам, но и него мога да ти го цитирам дословно, че можеш да получиш до пет години във федерален затвор за това, че лъжеш федерален служител.
Дарън се усмихна за първи път, откакто Крафт го шамароса.
— Федерален служител като мен например.
В гласа на Мелани вече нямаше и частичка от предишната арогантност и наглост.
— Е, и какво?
— Ами това, Мелани, че преди малко ме излъга.
Мелани не отговори.
— Баща ти, полковник Роналд Крафт, е предавал свръхсекретна информация на палестинските власти през 2004 г. Това означава, че е агент на чуждестранен ръководител. Само дето не се е регистрирал като такъв, не е бил арестуван, обвиняван и дори подозиран от правителството на САЩ.
Мелани се слиса. Ръцете й затрепериха, а зрението й се замъгли.
Липтън се усмихна още по-широко.
— И ти, сладурано, знаеш всичко това. Знаела си навремето, което означава, че преди малко излъга федерален служител.
Мелани Крафт посегна към дръжката на вратата, но Дарън Липтън я хвана за рамото и я извъртя силно.
— Също така си излъгала в молбата си за назначаване в ЦРУ, където пишеш, че не са ти известни контакти с агенти на чуждестранно правителство. Скъпият ти стар татко е бил изменник и шибан шпионин и ти си знаела това!
Тя отново посегна към дръжката на вратата и Липтън отново я завъртя към себе си.
— Слушай! На половин километър сме от сградата на ФБР. До десет минутки мога да съм на бюрото си, за да напиша заповед за арестуването ти в понеделник до обяд. За федералните престъпления няма давност, така че пет години означават пет шибани години!
Мелани Крафт изпадна в шок и усети как кръвта бушува в главата й. Стъпалата й изстинаха.
Опита да каже нещо, но не можа.
Липтън отново заговори спокойно:
— Скъпа… успокой се. Не ме е грижа за насрания ти баща. Никак. Не ми пука и за бедната му милозлива дъщеря. Интересува ме Джак Райън-младши и задачата ми е да използвам всеки инструмент, с който разполагам, за да науча за него всичко, което ми трябва.
Мелани го погледна с налетите си със сълзи очи.
Мъжът продължи:
— И хич не ме е грижа, че посраният Джак Райън-младши е син на президента на Съединените щати. Ако той и тлъстата му фирма за финансов мениджмънт в Уест Одентън използват класифицирана информация, за да забогатяват, аз ще ги срина. Ще ми помогнеш ли, Мелани?
Мелани, загледана в таблото пред себе си, подсмръкна и кимна леко.
— Няма нужда това да трае дълго. Ти просто си отбелязвай разни неща, записвай ги и ми ги давай. Колкото и незначителни да ти се струват. Работиш в ЦРУ в края на краищата и за теб това трябва да е като детска игра.
Мелани подсмръкна отново и избърса очите и носа си с опакото на дланта си.
— Аз съм специалист по изготвянето на доклади. Аналитик. Не ръководя агенти и не шпионирам.
Дарън й се усмихна продължително.
— Е, вече го правиш.
Тя кимна отново.
— Мога ли да тръгвам?
Липтън отговори:
— Не е нужно да ти обяснявам колко важно в политическо отношение е всичко това.
Мелани подсмръкна пак, за да спре сълзите.
— Това е важно и в личен план, господин Липтън.
— Разбирам. Той е твоят мъж. Както и да е. Свърши си работата и след няколко седмици ще сме приключили. Ако нищо не излезе от разследването, вие, двете влюбени птички, за нула време ще се сгушите в къщичка с ограда.
Жената кимна. В знак на подчинение.
Липтън каза:
— Вече над тридесет години работя подобни неща. Разследвал съм американци, които работят за чужди страни, американци, които работят за организираната престъпност, или просто американци, които шпионират ей така — задници, които пускат класифицирана информация в интернет просто защото могат. Достатъчно дълго съм вършил тази работа, за да усещам кога ме лъжат, и съм вкарвал хора в затвора за подобни неща.
Читать дальше