Том Клэнси - Код Заплаха

Мелани изгледа Липтън. Погледът й сякаш казваше „яж лайна”. Такъв поглед той беше получавал от немалко красиви жени.

Дарън й намигна.

— Моите шефове искат да действаме. Говори се за подслушване на телефони, следящо оборудване, а дори и екип от хора, които да следят Райън и някои от колегите му.

Мелани поклати глава категорично.

— Не!

— Но аз им казах, че това не е необходимо. Благодарение на вашите… интимни взаимоотношения със субекта всяко наблюдение би представлявало намеса и в твоя личен живот. Шефовете ми не се трогнаха от тези думи. Не смятат, че си помогнала много досега. Но в края на краищата успях да ти осигуря малко време, за да ни издействаш добри данни, преди ФБР да разпореди пълен натиск.

— Какво искате?

— Искаме да знаем къде е денонощно, или поне колкото е възможно повече. Трябва да знаем къде пътува, кога лети, с кой самолет, в кой хотел отсяда, с кого се среща.

— Когато пътува по работа, не ме взема със себе си.

— Е, ще трябва да измъкнеш повече информация с хитри въпроси. С приказки в леглото — каза мъжът и намигна.

Мелани не отговори.

Липтън продължи:

— Карай го да ти праща по електронна поща разписанието си, когато пътува. Казвай му, че той ти липсва и че искаш да знаеш къде отива. Накарай го да ти праща потвържденията от авиокомпаниите, когато ангажира самолет.

— Той не лети с търговски авиолинии. Фирмата му има самолет.

— Самолет?

— Да. Един „Гълфстрийм”. Лети от Балтимор, но не знам повече. Споменавал го е няколко пъти.

— Аз защо не знам за това?

— Нямам идея. Казала съм на Олдън.

— Е, не си казала на мен. Аз съм от ФБР. Олдън беше от ЦРУ, а сега е под домашен арест. И определено не работи за нас.

Дарън отново намигна.

— Ние сме добрите.

— Да — отговори Мелани.

— Необходимо е да ни осигуриш информация и за колегите му. Най-вече с кого пътува.

— Как?

— Кажи му, че ревнуваш, че подозираш, че има друга любовница. Казвай му каквото трябва. Нали ви видях преди малко. Въртиш го на малкия си пръст. Това е добре. Използвай го.

— Да ти го начукам, Липтън.

Липтън се ухили и Мелани разбра, че го е зарадвала с отговора си.

— Това мога да го уредя. Ето сега говорим за едно и също. Чакай да спусна облегалката. Не че окачването на колата ми не е подлагано на такива изпитания, ако ме разбираш.

Той се шегуваше, но Мелани Крафт искаше да повърне. Почти инстинктивно протегна ръка и зашлеви агента на ФБР по челюстта.

Рязък шамар и месестото лице на Липтън издаде звук като изстрел от пушка в минивана.

Мъжът отскочи от болка и изненада, а лукавата му усмивка изчезна.

Мелани изкрещя:

— Край! Кажи на шефовете си да изпратят друг агент за срещи с мен, ако искат, но на теб няма да кажа и дума повече!

Липтън докосна устните си с пръсти и погледна избилото петънце кръв от удара на Мелани.

Мелани го изгледа злобно. Вече мислеше да излезе от минивана и да тръгне пеша до метрото. В каквото и да участваше Джак, едва ли бе вредно за Съединените щати. Тя беше изпълнила онова, което искаха от нея, още през януари.

ФБР можеше да я целуне отзад.

Посегна към дръжката на вратата, но Липтън проговори. Тонът му беше мек, но сериозен. Сега звучеше като различен човек.

— Госпожице Крафт. Ще ви задам един въпрос. Искам да ми кажете истината.

— Казах ви. С вас не говоря повече.

— Отговорете ми на този въпрос и можете да си тръгнете, няма да ви преча.

Мелани се отпусна на седалката. Впери поглед право напред през стъклото.

— Добре. Какво?

— Вие, госпожице Крафт, работили ли сте някога като агент на чуждестранен ръководител?

Сега тя се обърна към него.

— За какво, за бога, говорите?

— Чуждестранен ръководител е термин, който обозначава правителството на страна, различна от Съединените американски щати.

— Знам това. Не знам защо ми задавате този въпрос.

— Да или не?

Мелани поклати глава съвсем объркана.

— Не. Разбира се, че не. Но ако ме разследвате за нещо, искам адвокат от управлението, за да…

— А някой член на семейството ви някога работил ли е като агент на чуждестранен ръководител?

Мелани Крафт млъкна. Тялото й се вкочани.

Дарен Липтън я гледаше. Лампата отвън освети нова капка кръв на устната му.

— Какво… какво е това?

— Отговори на въпроса.

Тя се подчини, но по-колебливо отпреди.

— Не. Разбира се, че не. И не ми харесва обвинението ви, че…

Липтън я прекъсна.

— Запозната ли си с раздел двадесет и втори на сборника закони на Съединените щати? По-конкретно подраздел две, глава шестстотин и единадесет?