Том Клэнси - Код Заплаха

— Поканата за вечеря със сестра ти в Балтимор за довечера остава, нали?

Джак кимна бавно.

— Да.

След кратка пауза запита:

— Нещо не е ли наред?

— Не, изобщо не е така. Освен че забравих, че трябва да се погрижа за разни неща вкъщи. А и имам да свърша някои служебни работи за понеделник.

— Нещо, което ще свършиш в апартамента си или ще трябва да идеш в „Либърти Кросинг”?

„Либърти Кросинг” наричаха комплекса постройки, в който се намираше службата на Мелани Крафт.

— А, става дума за малко обществена информация. Знаеш как винаги работя малко на черно — отговори момичето с усмивка, за която се надяваше да не изглежда така пресилена, както я чувстваше.

— Мога да те закарам до вас — предложи Джак, като очевидно не се хващаше на въдицата, но участваше в играта.

— Няма нужда. Ще се кача на метрото и ще се прибера за нула време.

— Добре — отговори Джак и я целуна. — Приятно прекарване. Ще те взема към пет и половина.

— Нямам търпение.

Когато той тръгна към колата си, Мелани извика:

— Вземи си портокалов сок на път към къщи. Погрижи се за настинката.

— Благодаря.

След няколко минути Мелани премина край заведението „Капитал грил” на път за метростанция „Аркайвс”. Когато зави на ъгъла с Шеста улица, се озова лице в лице с мъжа с шлифера.

— Госпожице Крафт — каза мъжът с учтива усмивка.

Мелани спря рязко и го изгледа в продължение на няколко секунди, след което каза:

— Какво ви има, по дяволите?

Все още усмихнат, мъжът запита:

— Какво искате да кажете?

— Не можете просто така да се появявате.

— Мога и го направих. Трябва ми само малко от времето ви.

— Вървете по дяволите.

— Това не е много учтиво, госпожице Крафт.

Жената тръгна отново към метрото.

— Джак ви забеляза. Видя ви.

Мъжът я последва, като забърза, за да не изостава.

— Сигурна ли сте, или просто подозирате?

— Предполагам. Изненадахте ме. Трябваше да го разкарам по най-глупав начин, защото не знаех дали няма сам да дойдете при нас. Той се досети, че има нещо. Не е идиот.

— Интелектът няма общо с умението да забелязваш, че те наблюдават. Това се постига с обучение, Мелани.

Крафт не отговори, а продължи да върви.

— Според вас откъде може да има такова обучение?

Мелани спря.

— Ако трябва да говорим, защо не ми позвънихте?

— Защото исках да говорим лично.

— За какво?

Сега мъжът се усмихна престорено.

— Моля, Мелани. Бързо ще стане. Паркирал съм на улица „Индиана”. Ще намерим някое тихо място.

— С тези дрехи? — запита тя. Погледна тесните си шорти и яке марка „Пума”.

Мъжът я огледа, като се позабави.

— Защо не? Аз навсякъде бих ви завел в този вид.

Мелани изстена наум. Дарън Липтън не беше първият развратен задник на работа във федералните служби. Но пък беше първият развратен задник на поста старши специален агент на ФБР, поради което Мелани го последва с нежелание към колата му.

Тръгнаха надолу по подхода към подземния паркинг, почти празен толкова рано в неделя сутрин, и седнаха на предните седалки на минивана на Липтън. Той сложи ключа в ключалката, но не запали двигателя и двамата останаха сред тишината на полутъмния гараж. Единствената светлина върху лицата им идваше от слабата флуоресцентна лампа на бетонната стена.

Липтън, около петдесетгодишен, носеше сиво-русата си коса с момчешки бретон, който не го подмладяваше, а по-скоро му придаваше вид на човек, който се е сресал набързо. По лицето му се виждаха белези от акне и бръчки и имаше вид на човек, който обича слънцето точно толкова, колкото и пиенето — Мелани си представи как той посвещава много внимание едновременно на тези две занимания. Афтършейвът му се оказа толкова силен, че тя се запита дали не пълни ваната си с него и не се гмурка всяка сутрин. Говореше прекалено шумно и бързо и още от самото начало оставяше погледа си доста време върху бюста й, очевидно доволен, че тя знае какво прави той.

Напомняше й на чичото на бивш приятел от гимназията, който прекалено дълго я зяпаше и подмяташе комплименти за атлетичното й тяло по очевидно перверзен начин, но с внимателно подбрани думи, които му позволяваха да отрече, че е така.

Накратко, Липтън беше отвратителен.

— Доста време мина — каза той.

— От месеци не съм ви чувала. Мислех, че се занимавате с други неща.

— Други неща ли? Имате предвид, че съм напуснал ФБР, отдела за национална сигурност или контраразузнаването?