Том Клэнси - Код Заплаха

Ланс Боулдър беше взел фенерче от кутията с инструменти в шкафа до кухнята и с него тръгна към стълбището, за да провери аварийното захранване, което поддържаше работата на сървърите. Надяваше се причината да е в бушона. Реши да узнае дали токът е спрял навсякъде и затова извади телефона си и прати съобщение до Ранди — пазача на двора.

Когато вдигна очи от телефона си, се сепна. На метър пред себе си освети мъж, облечен от горе до долу в черно. Зад него имаше и други мъже.

След това забеляза дългия пистолет в ръката на първия мъж.

Успя само да изстене леко, когато Жерав го простреля два пъти в гърдите. Пистолетът със заглушител излая в коридора. Тялото на Ланс се блъсна в стената отдясно и той се извъртя наляво, а после се свлече по лице.

Фенерчето му падна на пода и освети пътя на четиримата убийци, които се насочиха към лабораторията.

Кен Фармър се възползваше от спирането на тока в сградата. Не беше напускал бюрото и компютъра си вече шест часа и сега тъкмо приключваше в тоалетната. Аварийното осветление не достигаше дотук, поради което буквално трябваше да напипва пътя си няколко метра, за да се върне в офиса.

Видя силуетите на мъжете пред себе си и веднага разбра, че те не са колегите му.

— Кои сте вие? — запита той. От прекомерна изненада дори не се уплаши.

Първият мъж от групата го приближи бързо и опря заглушителя на пистолета си в челото му.

Кен вдигна бавно ръце.

— Ние нямаме пари.

Заглушителят го блъсна назад и той тръгна заднешком към тъмната лаборатория. Щом влезе, видя около себе си някакви хора, а после чу виковете на Раджеш и Тим, последвани от пукането на оръжията със заглушители и дрънчене на гилзи по застлания с плочки под.

Заведоха Фармър до бюрото му, груби ръце в ръкавици го обърнаха и го сложиха да седне на стола си, откъдето виждаше на светлината от екраните проснатите на пода Тим и Радж.

Не можеше да приеме, че преди малко са ги убили.

— Каквото и да искате… ваше е. Само недейте…

Жерав приближи заглушителя до дясното слепоочие на Кен Фармър и стреля веднъж. По килима се посипаха мозък и тъкани, а тялото падна на пода, окъпано в кръв.

След няколко секунди Брегобегач се обади по радиото. Каза на мандарин:

— Сградата е осигурена.

Жерав не отговори, а извади сателитен телефон от якето си. Натисна един бутон, изчака няколко секунди и каза:

— Включи тока.

След петнадесет секунди електричеството в сградата се възстанови. Четирима от хората на Жерав застанаха да охраняват входовете на фирмата, а трима други слязоха в мазето.

Жерав седна на бюрото на Кен и отвори личната му електронна поща. Започна ново съобщение, след това добави всички в списъка за контакти, което значеше, че съобщението ще стигне до повече от хиляда души. После Жерав бръкна в якето си и извади малък бележник, на който имаше писмо на английски език. Преписа го в съобщението, като заради ръкавиците се справяше съвсем бавно.

Семейство, приятели и колеги,

Обичам всички ви, но не мога да продължавам. Животът

ми е провал. Нашата фирма е лъжа. Аз ще унищожа всичко.

Ще убия всички. Нямам друга възможност.

Съжалявам.

Желая ви мир. Кен

Жерав не натисна бутона за изпращане на пощата, а се обади по радиостанцията. Пак каза на мандарин:

— Десет минути.

Стана и прекрачи тялото на Фармър, за да тръгне към мазето, където тримата от екипа му започваха да подреждат дузина собственоръчно направени експлозиви по сървърите. Поставяха ги внимателно до твърдите дискове и платките памет, за да не остане никакъв цифров запис.

Очистването на дисковете щеше да отнеме часове, а Жерав нямаше толкова време, затова му заповядаха да използва по-кинетичен подход за тази задача.

След седем минути приключиха. Жерав и Чайка се върнаха в лабораторията, където Жерав подаде пистолета си на Чайка и се наведе над клавиатурата на Фармър, за да натисне с мишката бутона за изпращане на обезпокоителното съобщение до 1130 получатели.

Жерав прибра бележника с писмото в джоба си и погледна тялото на Кен Фармър. Чайка сложи пистолета в дясната ръка на мъртвеца.

В джоба на Фармър се озоваха още няколко пълнителя и след минутка четиримата мъже напуснаха лабораторията. Един от екипа включи бушоните в мазето, след което всички се насочиха навън през кухнята към чакащия ги „Форд Експлорър”.

Другите четирима, които охраняваха входовете, вече ги чакаха в колата.

Потеглиха бавно и спокойно, тринадесет минути след влизането в имота. Четири минути след като завиха по магистралата от улица „Рейвънсуд”, небето зад тях се озари от мощна експлозия.