Том Клэнси - Код Заплаха

С изключение на няколко надписа на сайта на своето училище, двамата не вършеха нищо лошо.

Но местната полиция не виждаше нещата така. Арестуваха двете момчета заради надписите, които учителят им по компютри успя да проследи до тях, и Ланс и Кен си признаха веднага.

След няколко седмици общественополезен труд двамата решиха да се променят, преди да станат зрели хора, когато подобни конфликти със закона щяха да останат в досиетата им и можеха сериозно да попречат на бъдещите им планове.

Вместо това двамата насочиха талантите си и енергията си в правилната посока и успяха да влязат в Калифорнийския технологичен университет, където завършиха компютърни науки, а после започнаха работа в различни софтуерни фирми в Силиконовата долина.

Двамата се превърнаха в примерни граждани, но в сърцата си останаха хакери и по тази причина напуснаха света на корпорациите и още ненавършили тридесет години, създадоха своя фирма, специализираща в проверките за пробиване през защити, или както казват в света на компютърните мрежи, етично хакерство.

Предлагаха услугите си на компютърните отдели на банки, вериги магазини, производители и други, а после опитваха да проникнат в мрежите на клиентите си и да разбият интернет страниците им.

И не след дълго хакваха стопроцентно системите на клиентите си.

Създадоха си репутация на едни от най-добрите хакери с „бели шапки” в Силиконовата долина и големите антивирусни компании „Макафи” и „Симантек” опитваха няколко пъти да ги откупят, но двамата младежи искаха да развият собствена мощна компания.

Бизнесът им растеше заедно с репутацията и скоро започнаха Да работят с държавни договори, като опитваха да проникват в така наречените непробиваеми системи на свръхсекретни правителствени фирми и търсеха пролуки, които хакерите с „черни шапки”, или зловредните хакери, все още не са открили. Ланс и Кен, заедно с дузините си служители, се справяха отлично с тази задача и сега, след като имаше нови правителствени клиенти, фирмата започваше ново разширение.

Двамата собственици изминаха дълъг път за пет години, но все още работеха по двадесет часа на ден, ако се налагаше.

Точно като тази вечер.

Те и трима други служители работеха извънредно, защото откриха нова пролука в един сървър компонент на „Уиндоус”, който можеше да се използва срещу всяка осигурена компютърна мрежа на правителството. Забелязаха я при тестове в правителствена служба в близкия град Сънивейл, Калифорния.

Ланс и Кен намериха уязвимо място, а после написаха собствен троянски кон — програма, която се хваща за нормален процес и чрез него навлиза в секретната мрежа. Оттам с удивление откриха, че могат да изпълнят „възходяща атака”, като използват връзките на компанията с Министерството на отбраната, в чиято мрежа можеха да проникнат и да влязат в най-сигурните информационни бази данни на армията на САЩ.

Всеки в ADSC разбираше на какво са попаднали. Ако някой хитър и решителен хакер открие тази уязвимост, преди „Майкрософт” да я запуши, можеше да вкара собствен вирус, за да краде, променя или изтрие терабайтове важни данни, необходими за воденето на война.

Ланс и Кен не бяха предупредили клиентите си, Министерството на отбраната или колегите си в Звеното за цифрови престъпления на „Майкрософт”, защото искаха да са сигурни, че не грешат, и затова извършваха проверки цяла нощ.

И този проект трябваше да върви с пълна пара дори сега, в четири сутринта, ако нямаше един сериозен проблем.

В целия бизнес парк спря токът.

— Е… кофти — каза Ланс, като се огледа из тъмния офис. Единственото осветление в стаята идваше от бледата светлина на мониторите пред петимата мъже. Компютрите все още работеха на батерии, които позволяваха мъжете да не загубят данните си, но тъй като имаха още час заряд, мъжете трябваше да изключат машините, ако захранването не се възобновеше скоро.

Маркъс, един от водещите аналитици на фирмата, взе пакет цигари и запалка от чекмеджето на бюрото си и стана. Вдигна ръце над главата си, за да се протегне, и каза:

— Кой е забравил да плати на ПГЕ?

„Пасифик Гас енд Електрик” беше местният доставчик и никой от петимата млади мъже в залата не помисли и за момент, че става въпрос за неплатена сметка. Офисът разполагаше с двадесетина компютъра, няколко мощни сървъра в мазето и дузини други електронни периферни устройства, които черпеха ток от мрежата.