Том Клэнси - Код Заплаха

Изненадан, Уей наклони глава.

— Целите, които преследвам, няма да бъдат постигнати само чрез военна сила. Аз искам военна подкрепа за контрол върху зоната. Не сме ли така силни, както се твърди в годишните отчети?

Су махна с ръка.

— Във военно отношение сме силни. По-силни не сме били. Двадесет процента растеж през последните две десетилетия позволиха да изградим значителни сухопътни, морски, въздушни и космически възможности.

След тези думи Су въздъхна.

— Тогава кажете ми какво ви тревожи.

— Боя се, че нашите сили сега са в най-високата си точка, но скоро ще отслабнат спрямо тези на нашите противници.

Уей не разбираше това. Не се чувстваше на стабилна почва, когато се говореше по военни въпроси.

— Защо ще отслабне?

Генералът направи достатъчно дълга пауза, за да разбере Уей, че няма да отговори незабавно или директно. Обяснението му изискваше предистория.

— Можем, започвайки от утре сутринта, да елиминираме всяка съпротива в района. Но не това ни трябва. Необходимо е да се подготвим за бой с един и само един противник. Неутрализираме ли този враг, останалите евентуални конфликти ще бъдат спечелени, преди още да се бием за тях.

Уей каза:

— Вие мислите, че Съединените щати ще се ангажират с нашите набези в Южнокитайско море?

— Убеден съм в това, другарю.

— А нашите военни възможности…

— Ще бъда откровен с вас. Конвенционалните ни умения са само бледа част от онова, което имат Съединените щати. Във всяка категория — брой оръжия, качество на оборудването, обучение на силите — до последния кораб, танк, камион и спален чувал, американците имат превъзхождащо оборудване. Освен това прекараха в бой последните десет години, а ние — в обучение.

Лицето на Уей се вкамени.

— Имам чувството, че армията през двадесетгодишната модернизация не е оправдала надеждите на народа ни.

Су не се разгневи от тази забележка. Вместо това кимна.

— Това е другата страна на монетата. Добрата новина. Много аспекти на стратегическата ни модернизация са успешни. Имаме голямо предимство в една военна специалност. Във всеки конфликт с наш враг ще притежаваме пълно информационно надмощие. Армията на председателя Мао, армията, в която са служили вашият и моят баща, е заменена с нещо по-голямо. Механизирани К4СНР. Командване, контрол, компютри, комуникация, събиране на сведения, наблюдение и разузнаване. Имаме добри ресурси, връзки и организация. А силите ни са на разположение за незабавно нападение.

— Нападение? Вие за кибервойна ли говорите?

— Кибервойна и кибершпионаж, комуникация между системи и сили за оптимизиране на ефекта от тях. Пълно информатизиране на бойното пространство. Ние превъзхождаме американците значително.

Уей се обади:

— Вие казахте, че имате лоши новини. Но това звучи като добра вест.

— Лошата вест, другарю генерален секретар, е, че графикът, който искахте аз и моите военни да подкрепим, е нереалистичен.

— Но ние трябва да постигнем всичко това до края на партийния конгрес, до пет години. Продължим ли повече, водещата ни роля ще отслабне и не можем да сме сигурни, че…

— Не ме разбирате — прекъсна го председателят. — Аз искам да кажа, че за постигането на нашите цели не може да отделим по никакъв начин повече от година. Вижте, това ново умение е нашето единствено истинско, вярно тактическо предимство над американците. Невероятно предимство. Но то ще отслабне. Американците изграждат бързо своята кибернетична защита и страната им и техните сили реагират бързо на заплахата. В момента защитата на американските мрежи е предимно от реагиращ тип. Но киберкомандването на Америка бързо променя това, както и целия пейзаж на бъдещите войни. Президентът Райън е засилил всички ресурси на киберкомандването и скоро това ще повлияе на способностите ни.

Уей разбра.

— Казвате, че моментът за ползване на тези умения е сега?

— Прозорецът ще се затвори и се боя, че няма повече да се отвори. Никога. Америка ни настига. В Конгреса си прокарват закони, които ще модернизират вътрешната им компютърна инфраструктура. Администрацията на президента Райън се отнася сериозно към този въпрос. Ако ние прокарваме бавно нашата… вашата програма за разширяване, ще се поставим в много неизгодно положение.

— Вие желаете да започнете незабавно.

— Ние трябва да започнем незабавно. Трябва да наложим убеждението си, че Южнокитайско море е от съществен интерес за Китай, и да си осигурим контрол върху морето веднага. До няколко дни, не седмици, е необходимо да засилим своите патрули в Малакския проток и да закараме военноморски сили на островите Спратли и остров Хуангян. Мога да разположа сили на някои от ненаселените острови до седмица. Всичко това е включено в доклада. След това трябва да обявим новите си взаимоотношения с Хонконг и да започнем блокада на Тайван, и всичко това да стане през следващите шест месеца. След година, с очевидно за всички агресивно и напредничаво мислене, ние ще сме изпълнили целите си, а американците ще са твърде заети да ближат раните си, за да ни спрат.