Уей помисли над тези думи за момент.
— Америка ли е единствената ни стратегическа заплаха?
— Да. Особено след като Джак Райън е в Белия дом. Точно както при нашата война с Русия, той отново е проблем. Не само поради пряката заплаха на неговата армия, но и заради арогантното поведение на нашите съседи. Те смятат, че Китай няма да стори нищо срещу никой от съюзниците на Америка, докато Райън е на власт.
Уей каза:
— Защото ни победи през последната война.
Су възропта:
— Спорно е дали ни е победил. Руснаците също участваха, ако си спомняте.
Уей вдигна длан в знак на извинение.
— Вярно е, но помня, че ние нападнахме Русия.
Су отговори категорично:
— Но не сме нападали Съединените щати. И все пак това беше преди седем години, а американските ВМС продължават да патрулират редовно в Източнокитайско море, близо до нашите води. Скоро продадоха военна техника на Тайван за девет милиарда долара. Застрашават ни с достъпа си в региона. Аз не трябва да ви казвам, че осемдесет процента от нефта, който ползваме, преминава през Малакския проток и че Съединените щати могат да застрашат този поток с бойна група от самолетоносачи. Ние трябва да преминем в офанзива срещу тях, за да успее вашият план.
Уей не разбираше много от военни въпроси, но всеки в Политбюро знаеше това.
— Но ако започнем военни действия, Райън ще…
Су го прекъсна:
— Ние ще започнем военни действия, без Райън да разбере, че сме ги започнали. Можем да го направим, без да разкриваме, че ние сме агресор.
Уей сръбна от чая си.
— Нещо като нападение с компютри?
— Другарю президент, изпълнява се тайна операция, за която не знаете.
Уей вдигна тесните си вежди над чашката за чай.
— Надявам се, че има много на брой такива операции, за които не знам.
Су се усмихна.
— Така е. Но тази ще бъде съществено важна за реализирането на вашите цели. Необходимо ми е само да дадете нареждане и ще започнем отначало бавно, а после много внимателно, за да не се разбере, че всичко е оттук, от Китай, ще навредим на способностите на Съединените щати да ни победят. Ще ги изпратим срещу други врагове, ще ги накараме да се съсредоточат върху вътрешни проблеми, които ще разпилеят вниманието и ресурсите им, и така нашите действия тук, в района, ще минат на заден план за тях.
Уей отговори:
— Забележителна хвалба, председателю Су.
Су помисли над тази бележка, преди да каже:
— Не го казвам лекомислено. Ние ще нанесем много малки рани, просто драскотини по тялото на гигант като Америка. Но тези драскотини ще кървят, това мога да ви го обещая. И гигантът ще отслабне.
— И няма да знаят, че ние сме тези, които ги отслабват?
— Ние ще бъдем невидима армия. Америка няма да знае, че Народната освободителна армия ги е препънала.
— Това звучи прекалено добре, за да е истина.
Су кимна бавно.
— Ще има и спънки, провали от тактически характер. Никой боен план не минава без проблеми. Но ще успеем в стратегическо отношение. Залагам репутацията си.
Уей се изправи в стола си.
— Като предводител на нашата армия, другарю, ще се наложи да го сторите.
Су се усмихна.
— Разбирам. Но инфраструктурата е на място и трябва да използваме предимството си, докато го имаме. Нуждата за това е голяма. Възможностите ни са големи.
Уей остана неприятно изненадан, че Су определено иска пълномощия да започне конфликта още сега. Поколеба се за момент.
— Същото казаха и нашите предшественици. Малко преди войната с Русия.
Председателят кимна мрачно.
— Знам. И не мога да оборя тази забележка, но ще ви напомня, че между онези времена и сега има една голяма разлика.
— И каква е тя?
— Преди седем години нашите предшественици подцениха Джак Райън.
Уей се облегна на стола си, загледан няколко секунди в тавана, преди да се засмее весело.
— Определено няма да допуснем точно тази грешка.
— Не. Няма да я допуснем. И ако сте съгласен да започна действия, искам да помоля да помислите и за още нещо. От години говоря, че трябва да действаме в Южнокитайско море, за да защитим насъщните си интереси. Известен съм, освен всичко, което съм казвал или вършил, като човека, който иска да върне тази територия на Китай. Ако започнем действия, без вие да кажете нещо, се опасявам, че някои хора на Запад ще решат, че действам без вашето разрешение.
Су се приведе напред и каза с приятелски, дружелюбен тон:
— Не искам да останете встрани. Смятам, че трябва да говорите със силни думи. Да покажете на света, че вие командвате.
Читать дальше