Том Клэнси - Код Заплаха

Облече дрехите за тичане — черен анцуг с тънка сива лента отстрани, и сложи черната плетена шапка върху тъмнорусата си коса. Пъхна в джоба на якето си сгъваем нож с черно острие, комплект шперцове и малка кадифена торбичка, голяма колкото юмрук, а после затвори ципа на джоба.

След това, преди да излезе от стаята, обу тъмносиви чорапи и черни маратонки „Брукс” и нахлузи тънки ръкавици „Андър Армър”.

Излезе бързо от хотела и затича в южна посока в хладния лек дъжд.

През първия километър бягаше по тревата край улица „Туполевова” и не забеляза никого в заобикалящата го тъмнина, освен няколко микробуса за доставки, които преминаха шумно по улицата до него.

Сви на запад по „Кривоклатска” и продължи да тича спокойно. С изненада установи, че сърцето му бие по-силно от обичайното. Когато работеше в Лондон, тичаше по десет километра в Хайд парк почти всяка сутрин и не се изпотяваше, освен през най-горещите месеци в годината.

Знаеше, че не е в такава форма, както във Великобритания, но подозираше, че сърцебиенето му не се дължи на влошеното здраве.

Не, чувстваше се нервен, защото отново се намираше на терен.

Като човек, издигнал се до заместник-резидент във Великобритания на руската служба за външно разузнаване или СВР, Валентин Коваленко обикновено не се включваше в работа на терен — предаването на съобщения, поставянето им в тайници, отвличанията и други задачи се изпълняваха от мъже по-надолу в шпионската йерархия. Не, Валентин Коваленко вършеше повечето си работа като ръководител в комфортния си офис в руското посолство или седнал в ресторант „Херефорд Роуд” над пържола „Уелингтън” или над волска буза с пореч, костен мозък и салца, приготвени в специалните фурни на ресторанта „Ле дьо салон”.

„Доброто старо време „— помисли той, като забави ход, за да успокои биенето на сърцето си. Днес работата нямаше да е особено опасна, но щеше да е значително по-неинтелектуална от задачите му в Лондон.

Разбира се, той беше дал своята дан за Русия — никой не става заместник-резидент, без да се издигне от най-ниските постове. Изпълнявал беше нелегални задачи като оперативен служител без официално прикритие от Русия в много страни в Европа, както и малко в Австралия. Естествено, тогава беше млад — замина за Сидни само на двадесет и четири години и все още ненавършил тридесет години, го преместиха на работа в кабинет. Но оперативната работа му харесваше.

Зави на север по „Беранович”, по маршрут, по който тичаше през последните две сутрини, въпреки че днес щеше да се отклони, но само за малко.

Дъждът се усили — намокри го съвсем, но му осигуряваше и по-добро прикритие, отколкото тъмнината можеше да му предложи.

Коваленко се усмихна. Шпионите обичат тъмнината. Шпионите обичат и дъжда.

Почувства се добре, че изпълнява тази задача, която обаче му изглеждаше странна и дребна, и според него ръководителят му не трябваше да очаква особено големи резултати от нея.

Няколко метра след завоя по улица „Беранович” той се огледа наляво и надясно, а след това погледна и назад през рамо. На улицата нямаше никой и затова той отби бързо надясно. Коленичи пред малка черна вратичка на една варосана стена и бързо отвори простата брава. Обикновената ключалка не го затрудни, но той си позволи лека усмивка, докато прибираше шперцовете в джоба си, защото отдавна не беше пробвал тези свои умения.

След няколко секунди се озова пред градината на двуетажен дом и затича напред, облечен в черно в черното утро, надясно от къщата, за да премине през дървена врата, която отделяше предния двор от задния. Изтича край надземен плувен басейн, затворен за зимата, след което се промуши между малка оранжерия и барака до задната стена в източния край на частния дом. След секунди Валентин Коваленко прескочи тази стена и коленичи в мократа трева, където намери онова, което според „Гугъл мапс” трябваше да се намира точно там.

Отмина стената, външните лампи и кабините на охраната на научно-технологичния парк ВЗЛУ.

Новият шеф на Коваленко, англоговорещият Център, който общуваше по осигурена срещу подслушване система, не му беше казал каква е целта на днешното упражнение, а само адреса и заповедта да изпълни мисията. Но руснакът проведе свое проучване и установи, че ВЗЛУ е институт за космически изследвания и изпитания и че в него се занимаваха с аеродинамика, двигатели за самолети и носещи и опашни винтове за хеликоптери.

Институтът имаше множество сгради и различни обекти за изпитания.