Том Клэнси - Код Заплаха

Уей забеляза изражението на лицето на генерала и се усмихна.

— Аз съм изучавал американците. Разбирам ги. Икономиката им със сигурност, но и културата и политиката им. Те имат една поговорка — „Само Никсън може да иде в Китай”. Знаете я, нали?

Су кимна.

— Разбира се.

— Е, председателю Су, ще се погрижа да им осигуря нова поговорка — „Само Уей може да завземе отново Тайван”.

Су се посъвзе.

— Ще е трудно да убедите Политбюро, дори с новите му членове след… онези неприятности. Казвам го на базата на известен опит, след като съм прекарал над десетилетие в опити да насърчавам към по-хищническа позиция относно нашите съседи и падащата ни се по право територия от океана.

Уей кимна замислен.

— След неотдавнашните събития не очаквам, че ще убедя другарите си само с разумни доводи. Няма вече да допусна тази грешка. Бих искал вместо това да започна бавно маневри, политически и с вашите сили, които ще изпълнят първа стъпка на моята идея, преди да продължа с втората и третата стъпка. Завладеем ли цялата територия на океана около тези две награди, Политбюро ще проумее, че целите ни са постижими.

Су реши, че Уей възнамерява да започне с леки мерки, които да доведат до по-сериозни действия с приближаването на успеха.

— За какви срокове става дума, тонгджи?

— Искам вие да помогнете да ги определим, разбира се. Но от гледна точка на икономист ще кажа, че до две години Южнокитайско море, териториалните води на петстотин мили южно от нашите брегове трябва да са под наш контрол. Около три и половина милиона квадратни километра океан. Дванадесет месеца след това ще анулираме договора с Хонконг. А после Тайван ще попадне под нашия контрол до края на този цикъл от пет години.

Су помисли внимателно, преди да отговори. Накрая каза:

— Смели стъпки. Но съм съгласен, че са необходими.

Уей знаеше, че Су не е наясно с икономиката, освен факта, че китайският военнопромишлен комплекс е част от нея. Определено не знаеше какво е необходимо за съживяването й. Су искаше да покаже силата на армията и толкова.

Но Уей не го каза. Вместо това заяви:

— Радвам се, че сте съгласен с мен, председателю. Ще имам нужда от помощта ви през всяка от тези стъпки.

Су кимна.

— Вие започнахте разговора, като ме попитахте за готовността на нашите сили. Операциите за отказ на достъп до морето, за които всъщност питате, са във възможностите на нашите Военноморски сили, но бих искал да обсъдя това с моите адмирали и служители от разузнаването. Искам да помоля за няколко дни, за да говоря с моето ръководство и да изготвя план на базата на онова, което според думите ви ни очаква. Моето разузнаване ще може да определи от какво точно се нуждаем.

Уей кимна.

— Благодаря. Моля ви, подгответе предварителен доклад, който да ми бъде предаден на ръка след седмица. Ще говорим по въпроса само в жилището ми в Пекин.

Су се изправи, за да си тръгне, и двамата мъже си стиснаха ръцете. Президентът Уей знаеше, че председателят Су вече има подробни планове за завземането на всеки остров, плитчина, пясъчна коса и риф в Южнокитайско море. Той имаше и планове да откаже достъп до Тайван и да го обсипва със снаряди и ракети, докато го върне в каменната ера. Но не трябваше да предвижда много варианти във връзка с Хонконг. Една седмица щеше да е достатъчно време за всичко това.

Уей знаеше, че Су с удоволствие ще се върне в кабинета си и ще информира висшите си служители за бъдещите действия.

Десет минути по-късно председателят Су Къцян стигна при конвоя от осем автомобила, който щеше да го закара обратно в столицата на 175 мили оттук. Придружаваше го адютантът му Ся — генерал-лейтенант, служил със Су на всичките му командни постове. Ся се намираше в залата по време на срещата с Уей, където слушаше мълчаливо и водеше записки.

След като се настаниха на задната седалка на бронирания седан „Роев 950”, двамата мъже се изгледаха продължително.

— Какво мислите? — запита генералът с две звезди шефа си.

Су запали цигара и отговори:

— Уей мисли, че ще изстреляме няколко предупредителни изстрела в Южнокитайско море, а световната общност ще отстъпи и ще ни остави да си действаме безнаказано.

— А вие какво мислите?

Су се усмихна хитро, докато пъхаше запалката в джоба на сакото си.

— Мисля, че ще ходим на война.

— Война с кого?

Су вдигна рамене.

— Америка. Кой друг?

— Извинете, че ви го казвам, но не изглеждате неудовлетворен.