Том Клэнси - Код Заплаха

От опита за преврат насам той работеше неуморно, предимно тайно, върху нов план за изправяне на наклонения икономически кораб на своята страна, без да унищожи правителството. Представи плана си пред Постоянния комитет и комитетът го отхвърли веднага.

Всички дадоха да се разбере, че според тях Уей е отговорен за икономическата криза и че не искат да подкрепят никоя част от вътрешния му план за намаляване на разходите, заплатите и премиите и за икономическото развитие.

И така, накрая на конференцията в Бейдайхе предишната вечер Уей разбра, че предпочитаният от него начин за действие е мъртъв.

Днес щеше да положи основите за втория вариант за действие. Смяташе, че ще успее, но не без трудности, и то по-големи от тези при краткосрочните вътрешни планове.

Застанал до водата, той отново чу зад себе си гласа:

— Другарю генерален секретар?

Уей се обърна и видя мъжа, който го викаше иззад отряда охранители. Беше Ча, неговият секретар.

— Време ли е?

— Току-що научих, че председателят Су е пристигнал. Трябва да се връщаме.

Уей кимна. Би искал да стои тук през целия ден. Но имаше работа, която не търпеше отлагане.

Затова тръгна нагоре по плажа, натам, където го чакаха задълженията му.

Уей Джънлин влезе в малка конферентна зала до апартамента си в курорта и откри в нея председателя Су Къцян, който го чакаше там.

Двамата мъже се прегърнаха престорено. Уей усети допира на многото медали на лявата гръд на генерал Су.

Не харесваше Су, но без него нямаше да е на власт. Вероятно без него нямаше и да е жив.

След престорената прегръдка Су се усмихна и седна до малка маса, на която имаше изрисуван традиционен китайски сервиз за чай. Едрият генерал — над метър и осемдесет на ръст — наля чай за двамата, а двамата им секретари седнаха до стената.

— Благодаря, че останахте, за да говорите с мен — каза Уей.

— Няма защо, тунджъ. Другарю.

Отначало си размениха общи приказки — клюки за други членове на Постоянния комитет и някои неща за събитията по време на срещата, но скоро погледът на Уей стана твърд и сериозен.

— Другарю, опитах да накарам колегите ни да проумеят бедата, която ще ни сполети, ако не предприемем отчаяни мерки.

— Прекарахте трудна седмица. Знаете, че имате пълната подкрепа на Народната освободителна армия, както и моята лична подкрепа.

Уей се усмихна. Знаеше, че подкрепата на Су едва ли е безусловна. Тя щеше да е негова само ако отговори на исканията му.

И Уей възнамеряваше да постъпи точно така.

— Кажете ми за готовността на вашите сили.

— Готовността ли?

— Да. Силни ли сме? Готови ли сме?

Су вдигна вежди.

— Готови за какво?

Уей въздъхна кратко.

— Опитах да наложа трудни, но необходими вътрешни мерки за строги икономии. Провалих се. Но ако не направим нищо, към края на настоящата петилетка Китай ще изостане в развитието си с цяло поколение или повече, ще ни изхвърлят от власт и новите водачи ще ни вкарат още по-дълбоко в миналото.

Су не каза нищо.

Уей продължи:

— Сега трябва да поема отговорността си за нова посока и подобряване на силите на Китай.

Уей погледна Су в очите, в които откри растящо удоволствие от осъзнаването на тези думи.

Генералът запита:

— Тази нова посока ще изисква ли намесата на нашата армия?

Уей кимна и отговори:

— В началото е възможно моят план да срещне… съпротива.

— Съпротива отвътре или отвън? — запита Су, преди да отпие глътка чай.

— Председателю, говоря за външна съпротива.

— Разбирам — отвърна безизразно Су.

Уей знаеше, че е дал точно каквото се очакваше от него.

Генералът остави чашката си на масата и каза:

— Какво предлагате?

— Предлагам да използваме военните си сили, за да затвърдим позициите си в района.

— Какво ще спечелим от това?

— Оцеляване.

— Оцеляване?

— Икономическият провал може да бъде избегнат само чрез разширяване на територията, създаване на нови източници на суровини, нови продукти и пазари.

— За коя територия говорите?

— Трябва да заявим по-агресивно интересите си в Южнокитайско море.

Су изостави престорената си липса на заинтересованост и кимна енергично.

— Напълно съм съгласен. Напоследък събитията, в които участват съседите ни, са обезпокоителни. Южнокитайско море — територия, която имаме пълно право да контролираме — ни се изплъзва. Конгресът на Филипините прие закон за териториалните морски води, с който предявяват претенции спрямо остров Хуангян, а той принадлежи на нашия народ. Индия е в партньорство с Виетнам за добив на нефт край виетнамския бряг и заплашват, че ще вкарат своя самолетоносач там, като ни провокират и проверяват нашата решимост. Малайзия и Индонезия активно се намесват в нашите икономически зони в Южнокитайско море, като сериозно засягат нашия риболов в тези води.