Том Клэнси - Код Заплаха

— Подозирам, че Центъра е знаел от известно време, че се гласим да убием онези.

Хендли остана като ударен.

— Знаели са за нас предварително? Как?

— Не знам. А може и да греша.

Чавес запита:

— Ако си прав, ако онзи е знаел, че идваме в Турция, за да убием либийците, които работят за него, защо не ги е предупредил, по дяволите?

Джак отговори:

— Отново мога само да гадая. Но… вероятно онези са примамка. Може би е искал да ни наблюдава в действие. Може би е искал да види ще се справим ли.

Рик Бел, шефът на Джак по аналитичната част, се приведе към масата.

— Ти правиш доста голям субективен скок в анализите си, Джак.

Райън вдигна ръце в знак на капитулация.

— Да. Сто процента си прав. Може би просто имам такова чувство.

— Следвай данните. Не сърцето. Не се обиждай, но е възможно да си се шашнал, че си на камерата — предупреди Бел.

Джак се съгласи, но не се зарадва на думите на шефа си. Райън имаше самочувствие и не искаше да си признае, че е включил и личните си предубеждения в случая. Но дълбоко в себе си знаеше, че Рик е прав.

— Разбрано. Ние все още опитваме да съберем този пъзел. Ще продължа да действам.

Чавес се обади:

— Гавин, не разбирам едно нещо.

— Какво?

— Центъра… този, който очевидно е контролирал машината. Той е искал Райън да знае, че онзи го гледа.

— Да, очевидно.

— Ако е успял да изтрие всичко от зловредната си програма, освен най-слабата следа, защо не е изтрил цялата електронна поща, която е свързана с него и операцията му?

Гавин отговори:

— Цели седмици си блъскам главата над този въпрос, Доминго, и май имам отговор. Центъра би изтрил зловредната си програма веднага след успешно проникване в компютъра, но не е изчистил останалата част от диска — електронната поща и другите неща, защото не е искал Картал да знае, че компютърът му е хакнат. След това, когато се появява Райън и очиства Картал, Центъра вкарва снимките на останалите от екипа в компютъра, за да може Райън да ги види и да ги изпрати по имейл до собствения си адрес, или пък да вземе флашка или компактдиск от бюрото и да ги запише.

Джак го прекъсна:

— И да ги донеса тук, в Колежа, и да ги сложа на компютъра си.

— Точно така. Коварна идея, но е объркал нещата. Помислил е за всички начини Джак да докара данните в Колежа освен един.

Хендли каза:

— Да открадне проклетия компютър.

— Точно така. Съвсем сигурно е, че Центъра не е предвидил, че Джак ще избяга с компютъра под ръка. Толкова е тъпо, че направо е брилянтно.

Джак присви очи.

— А може би само брилянтно.

— Както и да е. Важното е, че не си копирал всичко, за да го донесеш тук за проверка.

Райън обясни за всеки в залата, който не следваше нишката на разговора:

— Искал е да ме използва да заразя с вирус системата ни.

Биъри каза:

— Точно така, по дяволите. Подхвърлил ти е онази електронна поща, за да клъвнеш, което ти си направил, но е мислил, че ще си тръгнеш с данните, а не с целия харддиск. Убеден съм, че е възнамерявал да изчисти компютъра напълно, преди да дойде полицията.

Хендли запита Биъри:

— Би ли могъл Центъра да зарази нашата мрежа по този начин?

— Ако програмата му е добра, да. Моята мрежа е с мерки срещу проникване, които са подобри от тези на правителството. И все пак… достатъчно е да се появи някой задник с флашка, за да я срине.

Гери Хендли се загледа в пространството за момент, а после каза:

— Момчета… всичко, което ни казахте днес, засилва убеждението ми, че някой знае за нас много повече, отколкото бихме искали. Не знам кой е този потенциален лош, но преди да получим повече информация, оперативната ни работа спира. Рик, Джак и останалите аналитици ще продължават да търсят кой е Центъра чрез трафика, до който имаме достъп във Форт Мийд и в Ленгли.

Хендли се обърна към Гавин Биъри.

— Гавин? Кой е Центъра? За кого работи? Защо толкова силно иска да ни компрометира?

— Не знам. Аз не съм аналитик.

Неудовлетворен от този лош отговор, Гери Хендли поклати глава.

— Интересувам се какво мислиш.

Гавин свали очилата си и ги почисти с кърпичката си.

— Ако трябва да гадая, ще кажа, че това са най-добрите, най-организираните и най-безскрупулни кибершпиони и кибервоини на планетата.

— Значи китайците.

Конферентната зала се изпълни с тихи стонове.

Уей Джънлин отпи жълтия сок от праскова във високата чаша, докато стоеше на слънце. Пръстите на краката му потъваха в едрия пясък, а водата галеше босите му стъпала, издигаше се до глезените му и почти докосваше навитите към коленете панталони.