Том Клэнси - Код Заплаха

Аналитиците знаеха добре, че шпионите на новото либийско правителство не са организирали тази операция като отмъщение срещу групата в Турция, но по другите въпроси нямаше съгласие.

Националната разузнавателна служба беше търсила решение на уравнението няколко дни и участваше дори приятелката на Джак, Меланн Крафт. Пет различни убийства в една и съща нощ, изпълнени по различен начин срещу група хора с нелоша комуникация помежду си. Мелани пишеше, че е впечатлена, и в доклада до шефа й, директорката на Националната разузнавателна служба Мери Пат Фоли, си личеше колко е възхитена от уменията на извършителите.

Джак с удоволствие би й обяснил някоя вечер над бутилка вино, че е един от извършителите.

„Не. Никога „— каза си той и прогони незабавно тази мисъл.

Мелани смяташе, че които и да са участниците, нищо не сочеше, че са заплаха за Съединените щати. Целите са били врагове на Съединените щати, така да се каже, а извършителите — талантливи убийци, които са взели смели решения и са изпълнили задачата с умение и хитрост, след което нейната служба повече не се занимаваше със случая.

Американското правителство може и да не разбираше добре събитията от онази вечер, но фактът, че знае за либийската група, интригуваше Джак. Агенцията за национална сигурност имаше няколко съобщения от мобилните телефони на петимата мъже. Джак направи превод на текстовете от Агенцията — кратки и потайни разговори, от които ставаше ясно, че петимата са знаели за мисията и идентичността на онзи Център толкова, колкото и самият Райън.

„Странно — каза си Джак. — Кой работи за напълно непознат и потаен човек? „

Или либийците са пълни глупаци, или пък новият им работодател е изключително компетентен в областта на собствената си сигурност.

Джак не смяташе либийците за глупаци. Мързеливи по отношение на собствената си сигурност, наистина, но то е защото смятаха, че по петите им е само новата либийска разузнавателна служба, и нямаха особено високо мнение за уменията на наследниците си.

Джак почти се усмихна, докато превърташе документите на екрана, загледан в материалите на ЦРУ, които щеше да разясни на висшето ръководство на срещата.

В този момент усети някакво присъствие зад себе си. Погледна през рамо и видя братовчед си Дом Карузо, който седна на ръба на бюрото му. Зад него стояха Сам Дрискол и Доминго Чавес.

— Здравейте, момчета — каза той. — Ще съм готов след пет минути.

Останалите го гледаха сериозно.

— Какво има? — запита Джак.

Чавес отговори:

— Кларк напусна.

— Какво е напуснал?

— Дал си е оставката на Гери и Сам. Ден-два ще си прибира нещата и до средата на седмицата ще си е заминал.

— Мамка му.

Обзе го лошо предчувствие. Нуждаеха се от Кларк.

— Защо?

— Ръката му все още е зле. И се притеснява, че миналогодишната му поява по телевизията ще компрометира Колежа. Решил е твърдо. Приключва — отговори Дом.

— А ще може ли наистина да стои пенсиониран?

Чавес кимна.

— Джон не върши нещата наполовина. Ще се постарае да е дядо и съпруг.

— И селски джентълмен — добави усмихнат Дом.

Динг се засмя.

— Нещо такова. Господи, кой би помислил, че това може да се случи?

Започнаха с няколко минути закъснение. Джон не присъстваше. Имаше среща с хирурга ортопед в Балтимор, а и не си падаше по драматичните сбогувания, затова се измъкна тихо, когато всички отиваха към конферентната зала на деветия етаж.

Заприказваха се за Джон и решението му да напусне, но Хендли бързо върна всички към важния проблем.

— Добре. Доста време седим, почесваме се по главите и гледаме през рамо. Джак ме предупреди, че не може да ни даде много отговори сега, но двамата с Гавин ще ни кажат нещо за диска.

Райън и Гавин говориха петнадесетина минути за всичко, което научиха от твърдия диск, както и от източниците от ЦРУ. Обсъдиха как Центъра е проникнал в компютъра на Емад Картал, работата, която Центъра е възлагал на либийците в Истанбул, и факта, че Центъра, изглежда, ги е подготвял да проникнат в някаква мрежа, но вероятно е променил решението си.

Накрая Гери Хендли зададе въпроса, чийто отговор чакаха всички в залата.

— Но защо? Защо този Център само седи и гледа как убивате цялата група негови хора в Истанбул? Каква причина има за това?

Райън огледа всички за момент. След това избарабани с пръсти по масата.

— Не знам със сигурност.

— Но имаш подозрения? — запита Хендли.

Джак кимна.