Том Клэнси - Код Заплаха

Уей не приличаше на човек, който ходи редовно на плаж. Носеше бяла риза на тънки райета и вратовръзка и държеше с пръст преметнатото през рамо спортно сако, докато гледаше някъде над синьо-зелената вода, която блестеше на обедното слънце.

Денят беше красив. Уей си пожела да идва тук по-често, а не само веднъж в годината.

Един глас зад него повика:

— Zongshuji?

Това беше едно от званията му — генерален секретар, и въпреки че изпълняваше и длъжността президент, хората му поставяха ролята на генерален секретар на комунистическата партия много над тази на президент на страната.

Партията беше по-важна от страната.

Уей не се обърна, загледан към два сиви кораба на около миля от брега. Два патрулни кораба тип 062С, застанали неподвижно в спокойните води, с насочени към небето оръдия. Изглеждаха мощни, внушителни и злокобни.

Но на Уей му се струваха неуместни в широкия океан под широкото небе, в които се криеха мощни врагове.

Мъжът се опасяваше, че след срещата, която му предстоеше с висшия военен на страната, списъкът на враговете му скоро ще стане още по-голям.

На върха на властта в Китай се намира деветчленният Постоянен комитет на Политбюро — малък орган, който определя политиката на страната и нейните 1,4 милиарда жители. Всяка година членовете на ПКП, както и десетки, дори стотици помощници и асистенти, напускат кабинетите си в Пекин и пътуват двеста седемдесет и пет километра на изток до усамотения крайбрежен курорт Бейдайхе.

Говори се, че в малките заседателни зали в постройките в горите и покрай бреговете на Бейдайхе се вземат повече решения за съдбата на Китай и народа му, отколкото в самия Пекин.

Тази година охраната в убежището на Постоянния комитет беше по-строга от обичайното през последните години. И с достатъчно основание за това. Президентът и генерален секретар Уей Джънлин задържа властта си с подкрепата на военните, но в някои провинции всеобщото недоволство от Китайската комунистическа партия, протестите и митингите се увеличаваха до мащаби, невиждани от клането на площада „Тянанмън” през 1989 г.‍ Освен това, въпреки арестите и затварянето на водачите на заговора, мнозина от свързаните с тях бяха запазили авторитетните си позиции и Уей се боеше от втори опит за преврат повече от всичко на света.

През деветдесетгодишното си съществуване ККП не познаваше такова разединение, както сега.

Преди няколко месеца Уей имаше пълна готовност да вкара куршум в мозъка си. Почти всяка нощ се будеше изпотен от кошмарното преживяване на този момент, а кошмарите водеха до параноя.

Въпреки страховете си Уей сега имаше добра защита. Службите за сигурност и военните на Китай поддържаха засилена охрана, защото сега имаха силен коз — те го притежаваха и трябваше да го пазят.

Но това не успокояваше Уей особено много, защото знаеше, че всеки момент Народната освободителна армия може да се обърне срещу него и защитниците му могат да станат негови екзекутори.

Конференцията в Бейдайхе приключи предишния ден и повечето от присъстващите заминаха обратно към шумния и опушен Пекин, но президентът Уей отложи пътуването си с един ден, за да се срещне с най-близкия си съюзник в Политбюро. Трябваше да обсъждат разни неща с генерал Су, председателя на Централната военна комисия, а според него кабинетите на правителството в Пекин не бяха достатъчно сигурни за разискване на въпроса.

Уей имаше големи надежди за тази неформална среща, защото конференцията завърши с провал.

Той беше открил седмичната среща с откровен и безрадостен поглед върху икономиката.

Новината за опита за преврат само изплаши още повече инвеститори, с което отслаби икономиката допълнително. Враговете на Уей използваха този факт като поредното доказателство, че откриването на китайските пазари за света е довело страната до зависимост от прищевките и капризите на развратните капиталистически страни. Считаха, че ако страната е затворена и ако търгува с еднакво мислещи страни, икономиката й нямаше да е така уязвима.

Уей посрещаше тези изявления на политическите си врагове с безизразно лице. Но такива твърдения му изглеждаха идиотски изявления на глупаци. Китай имаше голяма полза от световната търговия и ако беше останал затворен през последните тридесет години, докато останалите страни на планетата изживяваха замайващ икономически напредък, сега китайците или щяха да ядат пръст като севернокорейците, или, по-вероятно, пролетариатът щеше да нападне Джуннанхай и да избие цялото правителство.