Том Клэнси - Код Заплаха

Коленичи, влажните му ръце се хлъзнаха отвън по бедрата й, стигнаха гащичките и ги дръпнаха леко. Тя се подчини, което прие за поредното доказателство, че и тя го желае също толкова, колкото той нея. Жената се вдигна леко, за да му позволи да смъкне копринените гащички от тесния й ханш.

Тя имаше гладък и мускулест корем, а бялата й кожа блестеше в меката светлина на свещите.

Тод стоеше на коленете си, но те се разтрепериха. Изправи се бавно и несигурно и легна на леглото.

Само след миг се сляха в едно. Той се намираше отгоре, на седем хиляди мили от дома си, и никой нямаше да разбере за това.

Отначало започна бавно, но само след малко ускори. По челото му изби пот и покапа върху сгърченото й лице и затворените й очи, които той прие за признак на екстаз.

Тод ускори темпото още и се загледа в красивото й лице, което тя въртеше наляво и надясно в оргазъм.

Да, това може и да е сделка, да е работа, но той долавяше как тя го усеща и с абсолютна сигурност знаеше, че оргазмът й е истински и че бузите й са зачервени от чувството вътре в нея, каквото не е изпитвала от никой друг мъж досега.

Тя изживяваше силно вълнение точно като него.

Тод продължи още малко, но всъщност нямаше издръжливостта, на която се надяваше, и бързо приключи.

Задъхан, той остана легнал върху нея и неподвижен — движеха се само дробовете и силно разтуптяното му сърце.

Жената отвори очи и той се вгледа дълбоко в тях. Там видя искри, които бляскаха на светлината на свещите.

Тъкмо когато възнамеряваше да й каже, че тя е съвършена, жената примигна с очи и погледна към нещо над дясното му рамо.

Тод се усмихна и бавно завъртя глава, за да проследи погледа и.

До края на леглото, изправена над голото тяло на Тод, стоеше строга на вид китайка на средна възраст в матовосив костюм с панталон. С глас като нож, подострян на камък, тя каза:

— Приключихте ли, господин Уикс?

— Какво става, мамка му?

Тод скочи от момичето, извъртя се и се озова пред още мъже и жени в апартамента. Непознатите трябва да бяха се вмъкнали някак си, докато лежеше захласнат в обятията на момичето.

Мъжът падна на пода, изправи се на ръце и колене и трескаво се огледа за панталона си.

Дрехите му ги нямаше.

Десет минути по-късно Тод Уикс продължаваше да стои гол, въпреки че жената в сивия костюм му донесе кърпа от банята. Той седеше на края на леглото, като притискаше силно кърпата около тялото си, защото тя се оказа твърде малка, за да го прикрие добре. Сега светеха лампите на тавана, свещите не горяха и той имаше чувството, че всички непознати наоколо са го забравили. Седеше полугол, а мъжете и жените в черни и сиви костюми и шлифери се суетяха из апартамента.

Не знаеше къде е Бао, която облече халат и изхвърча през вратата секунди след нахлуването.

На тридесет и два инчовия телевизор с плосък екран в хола, точно срещу края на леглото, на който седеше Тод, двама мъже наблюдаваха записа, направен със скрита камера. Тод вдигна поглед и видя себе си на дивана, разговарящ с Бао. Мъжете пренавиха записа и след малко ъгълът се смени. Очевидно в спалнята имаше друга камера, разположена високо над ъгъла на леглото.

Тод видя как сваля дрехите си, как застава гол и възбуден и след това как коленичи между краката на Бао.

Мъжете отново ускориха записа. Тод направи гримаса при вида на голия си бял задник, който се клатеше бързо и смешно като в мултипликационен филм.

— Господи — промърмори той. Извърна поглед. Не можеше да гледа този запис в стая, пълна с мъже и жени, с непознати. Дори сам не би му стискало да гледа как прави секс. Имаше усещането, че сърцето му е завързано на възел и че мускулите в кръста му са се свили и притискат гръбнака му.

Тод искаше да повърне.

Един от двамата мъже пред телевизора се обърна към него. Изглеждаше по-възрастен от Тод, може би към четиридесет и пет години, имаше тесни рамене и гледаше с тъжни като на куче очи. Свали шлифера си и се приближи, окачи го на ръката си, дръпна един стол от бюрото, приближи го до Уикс и седна точно пред него.

Тъжните очи останаха загледани в Тод, а дясната ръка на мъжа се вдигна и го потупа нежно по рамото.

— Съжалявам за това, господин Уикс. Много лошо се натрапваме. Представям си колко зле се чувствате.

Тод наведе очи към пода.

Мъжът говореше английски добре, с британски акцент и с леко насечен азиатски стил.

— Аз съм У Фан Джун, детектив от общинската полиция на Шанхай.

Непоносимо засрамен и унижен, Тод продължаваше да гледа в пода.