Том Клэнси - Код Заплаха

Су се засмя силно зад облак дим.

— Аз приветствам това начинание. Ние сме готови и ще можем да преследваме целите си в района само след като разкървим носа на чуждестранните дяволи с бързи и решителни действия.

Генералът замълча, а после, след като помръкна малко, продължи:

— Ние сме готови… само ако действаме веднага. Петилетката на Уей е глупост. Всичките му цели трябва да бъдат постигнати в рамките на една година, защото иначе ще пропуснем благоприятната възможност. Светкавична война, бързо нападение по всички фронтове, създаване на нова реалност тук, която хората по света ще могат само да приемат. Това е единственият начин за успех.

— Уей ще се съгласи ли с това?

Генералът размърда едрото си тяло в седалката и се загледа през прозореца към колоната от осем коли, която замина в западна посока към Пекин.

С решителен глас той заяви:

— Не. Следователно ще трябва да създам реалност, която той няма как да не приеме.

Валентин Коваленко се събуди малко преди пет сутринта в стаята си в „Синия портокал” — спортен клуб и ваканционен спа хотел в квартал „Летняни” в североизточната част на столицата на Чешката република Прага. Намираше се тук от три дни — вземаше сауна и му правеха масажи, хранеше се отлично, но освен този лукс се готвеше прилежно за операция, която трябваше да предприеме преди зазоряване.

Получил беше заповедта си точно както освободилият го от затвора мафиот обеща, чрез осигурена срещу подслушване програма за съобщения в реално време на име „Криптограм”. Малко след пристигането си в тайната квартира на петербургската мафия получи компютър с необходимите програми, както и документи, пари и инструкции къде да се настани в Западна Европа. Изпълни указанията, като замина за Южна Франция и се включваше в мрежата с компютъра веднъж дневно, за да проверява за Допълнителни заповеди.

В продължение на две седмици нямаше контакт. Валентин ходеше при един местен лекар, за да лекува болестите, останали му от московския затвор, и възстанови силите си. След това една сутрин отвори програмата „Криптограм” и се зае да въвежда паролата и своите данни. След всичко това в прозорчето на програмата се появи едно изречение на един ред.

— Добро утро.

— Кой сте вие? — написа Коваленко.

— Вашият ръководител, господин Коваленко.

— Как да ви наричам?

— Наричайте ме Центъра.

С лека усмивка Валентин написа:

— Мога ли да знам дали това е господин или госпожа Център, или вероятно сте програма в интернет?

Настъпи по-продължителна пауза.

— Смятам, че последното е вярно.

След кратка пауза на екрана на Коваленко се появи нов текст:

— Готов ли сте да започвате?

Валентин отвърна бързо:

— Искам да знам за кого работя.

Това изглеждаше смислено въпреки предупреждението на мафиота, че новият му работодател не е логичен.

— Разбирам загрижеността ви, но нямам време да я успокоявам.

Валентин Коваленко имаше чувството, че разговаря със самия компютър. Получаваше сковани, резки и логични отговори.

Реши, че английският е роден език на човека отсреща. Но след това се спря. Въпреки че той самият владееше езика свободно, не можеше да е сигурен дали английският е майчин на друг човек. Ако го чуеше да говори, може би щеше да е сигурен, но засега си каза, че господарят му владее езика добре.

Коваленко запита:

— Ако сте организация, която се занимава с шпионаж чрез компютри, каква е моята роля?

Отговорът се появи бързо:

— Управление на агенти на терен. Вашата специалност.

— Мъжът, който ме взе от затвора, каза, че сте навсякъде. Всезнаещ, всевиждащ.

— Това въпрос ли е?

— Ако откажа да следвам указанията?

— Използвайте въображението си, за да си представите какво ще стане.

Коваленко вдигна вежди. Не можеше да е сигурен дали това е проява на хумор от страна на Центъра, или просто заплаха. Въздъхна. Той вече работеше за него, след като дойде тук и се настани в апартамента с компютъра си. Разбираше, че не може да спори.

Написа:

— Какви са указанията?

Центъра отговори, че Валентин има задача в Прага.

Все още се възстановяваше от бронхита и глистите, както и диетата предимно от ечемичена супа и мухлясал хляб. Влязъл беше здрав и силен в следствения затвор на „Матроская тишина” и сега полагаше всички усилия да се възстанови бързо.

Фитнес салонът тук, в „Синия портокал”, му помогна. През последните три дни тренираше с часове и това, както и сутрешното бягане му даваха енергия и сила.