Том Клэнси - Код Заплаха

Уей каза:

— Съгласен съм. Ще говоря за нашите насъщни интереси в Южнокитайско море.

Су остана доволен от тези думи. Усмихна се.

— Значи, нека сме наясно. Вие позволявате да започна военни действия?

— Да. Правете каквото смятате, че е най-добре. Имате благословията ми да започнете първоначалната подготовка. Но ви предупреждавам отсега, председателю, че ако този ваш замисъл бъде разкрит и ако това застраши нашето начинание, ще поискам незабавно да прекратите операцията си.

Су очакваше подобно мекушаво нареждане.

— Благодаря. Действията, които ще започнем сега, ще отслабят ударите на врага при евентуални бойни действия по-късно. Бъдете спокоен и знайте, че решението ви тази вечер помогна значително на нашето начинание.

Уей Джънлин кимна.

Су си тръгна от срещата напълно убеден, че Уей Джънлин няма представа какво е позволил.

Председателят Су се върна в кабинета си двадесет минути по-късно. Поискал беше от Ся, своя адютант с две генералски звезди, да подготви един телефонен разговор и когато адютантът се показа на вратата и обяви, че връзката е готова, едрият председател кимна и му махна с пръсти да го остави сам.

Когато вратата се затвори, Су вдигна слушалката и я сложи до ухото си.

— Добър вечер, докторе.

— Добър вечер, другарю председател.

— Имам важни новини. С това обаждане започвате изпълнение на операция „Земна сянка”.

— Много добре.

— Кога ще започнете?

— Агентите са на място, както поискахте, затова ще действаме незабавно. След това до седмица, най-много две, ще минем към киберкинетични действия. После нещата ще се развият много бързо.

— Разбирам. А как са приготовленията за операция „Слънчев огън”?

Отговорът дойде без забавяне:

— Приготовленията ще завършат в момента, в който получим необходимия хардуер от Шънджън и го включим в интернет. Ще бъдем готови до десет дни. Очаквам заповедите ви.

— А аз очаквам моите.

— Другарю председател?

— Да, докторе?

Считам за свой дълг да ви напомня отново, че след започване на „Земна сянка” е извън възможностите ми да спра основните аспекти на операцията.

Председателят Су Къцян се усмихна.

— Докторе… аз разчитам на нашата невъзможност да променим курса на нещата след началото на операция „Земна сянка”. Цивилното ръководство позволи да съборим първата плочка от доминото в редицата, сякаш можем просто така да спрем инерцията, преди да паднат втората и третата плочка. Волята на нашия президент е силна в този момент, преди да започнат трудностите. Ако се разколебае под натиск, ще изтъкна, че пътят е само напред.

— Да, другарю председател.

— Получихте заповеди, докторе. Не очаквайте да ви се обаждам отново, преди да ви позвъня с позволението да започнете „Слънчев огън”.

— Ще продължавам да докладвам по съответните канали.

— Желая ви щастие — отговори Су.

— Шъ-шъ. Благодаря.

Слушалката в ръката на председателя замлъкна и той я погледна усмихнат, преди да я върне на мястото й върху телефона.

Центъра не беше от приказливите.

Силиконовата долина е дом на „Интел”, „Епъл”, „Гугъл”, „Оракъл” и дузини други големи технологични компании. В тяхна подкрепа през последните двадесет години в района са създадени стотици, ако не хиляди по-малки фирми.

Менло парк, Калифорния, е в Силиконовата долина, на север от Пало Алто, и сградите и бизнес парковете там предлагат място на стотици високотехнологични компании.

В средно голям комплекс на улица „Рейвънсуд”, северно от изследователската фирма SRI, на една врата има табелка с надпис „Консултанти по адаптивна сигурност на данните”. Под нея пише, че работното време на компанията е същото, както на останалите фирми в бизнес парка. Но служителят от нощната охрана, който мина оттук на количката за голф в четири сутринта, не се изненада от това, че на паркинга имаше няколко коли още преди шест часа, когато започна смяната му.

Шефовете на фирма ADSC Ланс Боулдър и Кен Фармър работеха до късно. Позицията им го налагаше.

Ланс и Кен израснаха врата до врата в Сан Франциско и може да се каже, че живееха с компютрите си в ранните дни на интернет. Когато станаха на дванадесет години, момчетата вече сглобяваха компютри и пишеха програми, а на петнадесет години двамата приятели се превърнаха в завършени хакери.

Хакерската субкултура сред интелигентните тийнейджъри привличаше силно Кей и Ланс и двамата се заеха да разбиват компютърните мрежи в училищата, в местните университети и в други цели по света. Не нанасяха никакви щети, не се занимаваха с измами с кредитни карти или с кражба на идентичност, нито пък продаваха крадени данни на други — правеха всичко това заради вълнението и предизвикателството.