Том Клэнси - Код Заплаха

— Не смятаме така — отговори държавният секретар. — За такива неща говорят генерали и адмирали и се справят доста добре със засилването на националистическа гордост и неприязън към съперниците в региона. Но Уей би трябвало да знае, че ако той, определено немилитаристичният президент и генерален секретар, се изправи, за да говори от името на генералите, ще си развали реномето в целия свят. Не го е направил, за да парадира като политик. Това, изглежда, е преминаване към агресивна политика и трябва да го приемаме като такова.

— Значи казваш — запита Райън, като се приведе напред, — че това означава да използват Народната освободителна армия, за да завземат контрола върху Южнокитайско море?

— Ние в Държавния департамент сме много обезпокоени, че армията им ще се насочи на юг, за да засили влиянието си.

Райън обърна глава към директора на Националното разузнаване. Като началник на всичките седемнадесет разузнавателни агенции на САЩ Мери Пат Фоли можеше най-добре да обясни всички подробности.

— Какво означава това, Мери Пат?

— Откровено казано, ние приемаме нещата, както ги виждаме. Очакваме техни войски да дебаркират на някои от неотбраняваните, но оспорвани острови, да изкарат военноморския си флот по-навън и да предявят искове върху международни води, и то не с обикновена риторика, а с корабни оръдия.

— Защо сега? — запита Райън. — Уей е икономист и не е показвал такава агресивност.

Министърът на отбраната Боб Бърджис каза:

— Вярно е, но председателят Су има силно влияние. Преди преврата е имал една трета от сегашната си сила. След като измъкна задника на Уей от огъня през лятото, когато прати танкове, за да спре арестуването на Уей от Министерството на обществената сигурност, може да се приеме, че акциите му са се вдигнали до небето.

— Уей не може да мисли, че ще подпомогне икономиката си, като завземе по-голяма част от Южнокитайско море. Да, там има нефт, полезни изкопаеми и риба, но това не си струва главоболията, които ще си създаде със Запада.

Реджайна Барнс, министър на търговията, се обади:

— Ако не друго, то едни мащабни военни действия в Южнокитайско море ще ги унищожат икономически. Те разчитат на безопасното преминаване на товарни кораби и танкери, но ако нещата в тези води загрубеят, това преминаване няма да е възможно. Саудитска Арабия е най-големият доставчик на нефт за Китай, което не бива да изненадва никого. Изненадва може би фактът, че Ангола е вторият най-голям доставчик. Двете страни доставят нефта през Южнокитайско море с танкери. Всяко нарушаване на корабоплаването в това море ще има опустошителен ефект върху промишлената машина на Китай.

Фоли се намеси:

— Вижте Малакския проток. Там е тясното място и китайците знаят това. Там е ахилесовата им пета. Седемдесет и пет до осемдесет процента от нефта за Азия преминава през този проток.

Посланик Кен Ли каза:

— Възможно е Уей да не върши всичко това, за да помага на икономиката си. Може би го прави, за да се защити.

— От каква заплаха?

— От председателя Су. Може би прави така, за да умиротвори Су.

Райън се загледа в стената в другия край на стаята. Групата хора пред него седеше мълчаливо.

След малко Джак каза:

— Съгласен съм, че е възможно. Но според мен Уей си е наумил нещо. Знае, че така бизнесът ще пострада. Ако се замислите над кариерата му, ще видите, че никоя негова постъпка не е застрашила търговията със Запада, освен ако не е свързано с вътрешното положение. Искам да кажа, че е давал съгласието си за някои решения на хардлайнерите от Постоянния комитет да потушат размирици по лош за бизнеса начин, но тези неща според него са били необходими за запазване на абсолютната власт на партията. Убеден съм, че в думите му има и нещо друго.

Адмирал Марк Йоргенсен вдигна бавно ръка, за да привлече вниманието на президента.

— Адмирале?

— Само някои размишления.

— Размишлявай — насърчи го Райън.

Йоргенсен направи гримаса, сякаш смуче лимон, докато се колебаеше как да започне. Накрая каза:

— Су иска да завземе Тайван. Показвал го е съвсем ясно и не по-малко от всеки друг в китайското правителство. Уей желае да засили икономиката, а Тайпе под китайско управление едва ли ще помогне за това. Една необходима първа стъпка за китайските комунисти е да ограничат достъпа до Южнокитайско море, преди да посегнат на Тайван. Ако те не контролират достъпа до Малакския проток, ще можем да им затворим кранчето за нефт и цялата им страна ще спре да функционира. Възможно е това да е само първата стъпка в опита да си възстановят контрола върху Тайван.