Том Клэнси - Код Заплаха

— Не. Имаме няколко души в Китай, но те не са в Пекин, а и не са от агентите, които бих определил като високопоставени. Работим неуморно да вкараме повече агенти там, но усилията ни се натъкват на учудващо силни контрамерки.

„Силни контрамерки” — помисли си Райън. Знаеше, че това е учтивият начин да се каже, че шибаните китайци екзекутират всеки, който според тях шпионира за САЩ.

Президентът каза:

— През последните ни разговори с Пекин имахме един агент, който ни даде доста добра вътрешна информация от срещите на Политбюро.

Мери Пат Фоли кимна.

— Кой да предполага, че това ще са добрите стари дни?

Много от присъстващите в стаята знаеха тази история, но Райън обясни за онези, които не бяха в правителството по онова време или пък не е трябвало да научат за случая.

— Когато Мери Пат работеше като заместник-директор на ЦРУ, имаше свой агент в NEC — фирмата за компютри. Той продал компютър с подслушващо устройство в кабинета на министър без портфейл, един от най-близките и доверени лица на премиера. В най-напрегнатите дни на конфликта получавахме почти всекидневни доклади за плановете и настроенията на ръководството. Мога да кажа, че това промени цялата игра.

Мери Пат отговори:

— В един момент, два месеца след войната, министър Фан получи фатален аневризъм, докато чукал секретарката си.

— Много неудобно за него — съгласи се Райън. — Служителят се казваше Чет Номури, нали?

Мери Пат кимна.

— Точно така, господин президент.

— Сега трябва да е шеф на станция.

Директорът на ЦРУ Джей Кенфийлд поклати глава.

— Той напусна Управлението преди много време. Последно чух, че работи във фирма за компютри от Западното крайбрежие. В частния сектор има повече пари — каза той и вдигна рамене.

— Аз ли не знам? — запита президентът.

Всички в залата се разсмяха — съвсем навреме, защото се нуждаеха от малко разведряване.

Министърът на търговията Барнс каза:

— Господин президент, надявам се не забравяме какво каза в речта си Уей. „Китай е отворен за бизнес.”

Джак отвърна:

— Искаш да кажеш, че се надяваш да не съм забравил колко много се нуждаем от бизнеса с Китай?

Жената сви рамене.

— Всъщност те притежават голяма част от страната ни. И могат по всяко време да си поискат собствеността.

— И да бъдат унищожени — отвърна Райън. — Ако ни наранят икономически, ще наранят и себе си.

Министърът на търговията отговори бързо:

— Гарантирано взаимно унищожение.

— Да поговорим за онова, което можем — каза Райън и се обърна към министъра на отбраната. — Ако поискат да се наложат в Южнокитайско море, какво точно ще могат да направят?

— Както знаете добре, господин президент, вече две десетилетия Китай прибавя по двадесет процента към военния си бюджет всяка година. Според нас те харчат над двеста милиарда годишно за нападателно и отбранително оръжие, логистика и жива сила. Рязко засилват военноморските си сили. Имат тридесет разрушителя, петдесет фрегати и към седемдесет и пет подводници. Китайците разполагат с двеста и петдесет кораба в своите ВМС, но не много от тях са предназначени за плаване в океана. Или все още не.

Председателят на Обединеното командване Обермайър се намеси:

— Насочват усилията си и върху самолети от четвърто поколение. Получават Су–27 и Су–30 от Русия, а имат и свой изтребител J–10, който понастоящем произвеждат сами, но купуват двигателите от Франция. Имат и петнадесетина Су–33.

Бърджис каза:

— Но не става дума само за техните военноморски и военновъздушни сили. Разширяват силите си във всичките пет области на войната: на земя, по море, във въздуха, в космоса и в киберпространството. Може да се каже, и аз съм съгласен, че през последните пет години сухоземните действия получават най-малко внимание.

— Това какво значи?

Бърджис отговори:

— Китай не смятат, че някой ще нападне територията им или че ще водят мащабни сухоземни войни със съседите си. Но са готови за малки конфликти със съседите и големи конфликти със световните сили, които са твърде далеч, за да разполагат армии по китайските брегове.

— Особено с нас — каза президентът. Но не като въпрос.

— Изключително с нас — отговори министърът на отбраната.

— Ами самолетоносачът им?

Председателят на Обединеното командване отговори:

— Господин президент, китайският самолетоносач „Ляонин” е източник на национална гордост и само толкова. Не преувеличавам, като казвам, че имаме три самолетоносача „на трупчета” — „Рейнджър”, „Констелейшън” и „Кити Хок”, които са все още в по-добро състояние от стария ремонтиран боклук, който купиха от Русия.