Том Клэнси - Код Заплаха

Това представляваше истинска бомба и през тридесет и петте дни, откакто Леви направи откритието, не беше казал на никого за нея.

Огледа басейна и светилата около себе си, като знаеше, че след двадесет и четири часа щяха да се редуват с номерче, за да говорят с него.

Тази среща щеше да е прощално парти за него.

Разбира се, Леви знаеше, че ще трябва да понесе доста критика от правителството не само че е успял в хакерството си, но и защото е знаел много добре и не е предупредил властите, че и някой друг поглежда в най-дълбоките и тъмни тайни на Америка. Вероятно и федералните органи щяха да го тормозят за стореното, но виждаше в представите си и как десетки хиляди други членове на тази общност му оказват подкрепа и се опълчват на правителството.

Тормозът от федералните се считаше за ритуал на възмъжаването.

Историята на Чарли Леви съдържаше още един раздел и той щеше да го разкрие утре.

Мистериозният хакер в мрежата на ЦРУ знаеше за проникването на Леви. Програмата на онзи беше така добре изградена, че разпознаваше дали някой влиза в мрежата по същия начин, както самият той.

Откъде Чарли знаеше това? Знаеше, защото хакерът се свърза с него преди две седмици чрез текст на екрана и му предложи пари, за да работи за него по други проекти, свързани със системите „Джей-Уикс” и „Интелинг-ТС”.

Макар и шокиран, че са го открили, Леви знаеше, че няма как тайнственият хакер да е открил кой е той чрез „Интелинк-ТС”. Леви знаеше добре как да се крие — проникна в цифровата мрежа на ЦРУ чрез сложна поредица от маневри и компютри заместители, които маскираха напълно неговия компютър. Единственото обяснение беше, че са го разкрили, докато е проучвал системите „Джей-Уикс” и „Интелинк-ТС” и протоколите и архитектурата на тези мрежи. Част от изследванията включваха открити мрежи, които на теория можеше да са следени от тайнствения хакер.

Но този хакер се беше оказал достатъчно хитър, за да разкрие ходовете на Леви.

Когато отказа предложението да работи за другия, защото не искаше да работи за никого, компютърът му попадна под силна и трайна кибератака с варираща сложност. Тайнственият хакер полагаше всякакви усилия да проникне в компютъра на Леви. Но Тъмен бог не беше обикновен смъртен, когато става дума за компютърна сигурност, и прие предизвикателството като игра на шах е мистериозния хакер, като в продължение на две седмици успяваше да отблъсква всички зловредни програми от своята машина.

Чарли Леви очакваше врагът му да присъства тук, или поне на конференцията на „черните шапки” след две седмици, на която се събираха специалистите по сигурността. Боеше се, че онзи кучи син ще опита да го изпревари.

Доста време мина, преди Леви да се поотпусне, но към три вече пиеше десетата си бира и не чувстваше болка. Винаги ставаше така през първата вечер, когато пиенето се лееше. Въпреки че всички останали имаха жени и деца, идваха тук, във Вегас, е двойната задача да се напият и налудуват колкото може повече, а и дори да увеличат подвизите си, за които тук, на конференцията, се носеха легенди.

Човекът от „Гугъл” замина да спи, но останалите все още се мотаеха около басейна е напитки в ръцете си. Леви се излежаваше на един шезлонг е нова бира, един от мъжете от „Майкрософт” до него пушеше пури „Кохиба”, а двамата от Ей Ти енд Ти и от френската банка лежаха на надуваеми дюшеци във водата с напитки и с лаптопите си.

Докато партито във вилата на „Саут Хеджфорт” замираше бавно, стъклената врата на верандата на друга вила през пет имота от нея, на авеню „Ийст Куейл”, се отвори безшумно. В тази вила, която изглеждаше необитаема, цареше пълна тъмнина, но от нея излязоха осем мъже, обиколиха покрития басейн в огрения от луната заден двор и се насочиха към дървената ограда.

Всеки от тях носеше черна раница на гърба си и пистолет е дълъг заглушител в кобур на хълбока. Един след друг се изкачиха през оградата и скочиха тихо в съседния двор.

Мъжът от Ей Ти енд Ти вдигна поглед от компютъра си, докато плаваше с надуваемия стол в басейна.

— Хей, Тъмен бог. Ние всички ти разказахме за презентациите си, а ти не казваш нищо за твоята.

Единият от мъжете от „Майкрософт” издуха дим от пурата си и каза:

— Това означава, че презентацията му ще я бива много или ще е много зле.

— Искате ли да ви кажа? — запита дяволито Чарли.

Онзи от френската банка поклати глава и загреба във водата с ръка, за да се обърне към него.