Том Клэнси - Код Заплаха

— Започни качването на данни при първа възможност.

— Слушам — отговори Жерав.

— Шъ-Шъ — благодаря — отговори мъжът в офиса.

Д-р Тун Гуогун, с кодово име Център, почука по осигурената срещу подслушване слушалка в дясното си ухо, за да прекъсне разговора по интернет. Погледна встрани от мониторите, към открития етаж и се зае да обмисля следващия ход. Реши да отиде бързо на етажа на операторите до работното място на най-добрия си програмист, за да му каже, че данните от Тъмен бог ще пристигнат скоро от Америка.

Обикновено само натискаше един бутон на бюрото си и говореше с младежа през видеоконферентна система, но знаеше, че личното посещение ще насърчи програмиста за още по-сериозно отношение към въпроса.

Тун огледа безупречно почистения си офис. Въпреки че не се виждаха снимки на семейството му или други лични неща, над стъклената врата към коридора висеше малък картонен знак без рамка.

Плавните калиграфски изписани йероглифи се намираха един над друг във вертикален ред. Взет от „Книгата на Ци” — история на Китай от 479 до 502 г.‍, текстът представляваше една от тридесет и шестте военни хитрости в есе за политиката, войната и човешките взаимодействия.

Тун прочете думите на глас:

— Jiе dao sha ren. Убивай с взет назаем нож.

Въпреки че групата оператори в Съединените щати току-що бяха убили от негово име, Тун знаеше, че самият той е взетият назаем нож.

Малко неща му доставяха удоволствие, защото програмираният му мозък не реагираше на банални стимули като удоволствие, но операцията вървеше по план и това му стигаше.

Стана и излезе от тъмния си офис.

Тун Гуогун беше роден в Пекин — единственото дете на двама обучени в Съветския съюз математици, които работеха в зараждащата се програма за балистични ракети на Китай.

Гуогун нямаше аристократично родословие, но благодарение на безмилостния натиск от страна на блестящите си родители стана математик. Като дете попиваше учебници и тетрадки, а юношеството му съвпадна с ранните дни на персоналния компютър и семейството му веднага разбра, че бъдещето на сина им е в почти безграничната мощ на тези невероятни машини.

Заради отличните му оценки държавата го изпрати в най-добрите училища, а после и в най-елитните университети. Замина за Съединените щати, за да повиши уменията си в програмирането — в Масачузетския технологичен институт през 1984 г.‍ и след това, през 1988 г.‍, в Калифорнийския технологичен университет, откъдето взе магистратура.

След това Тун се прибра у дома си и няколко години работи като преподавател по програмиране в Университета за наука и технологии, преди да оглави програмата за докторанти в компютърните науки в престижния Пекински университет.

Сега изследванията му се съсредоточаваха върху интернет и новата световна мрежа — по-конкретно, уязвимите й места и значението им при бъдещ конфликт със Запада.

През 1995 г.‍, вече на тридесет и пет години и кандидат за докторантура, написа труд, озаглавен „Световната война в условията на информатизация”. Почти веднага от китайските академични среди този документ замина в Народната освободителна армия и в Министерството на обществената сигурност. Китайското правителство класифицира документа като свръхсекретен и незабавно операторите от Министерството на обществената сигурност се заеха да издирват институциите за висше образование, сред които беше разпространен този документ, и да прибират хартиените му копия и дискетите, на които е записан, както и да провеждат дълги, напрегнати и сплашващи разговори с всеки професор или студент, видели документа.

Извикаха Тун в Пекин незабавно и само след няколко седмици той вече преподаваше на военни и разузнавачи как да използват кибероперациите срещу враговете на Китай.

Генералите, полковниците и шпионите не разбираха лекциите на Тун, защото трудно следяха непознатите термини, е които работеше този блестящ млад учен, но осъзнаваха, че в негово лице имат ценен ресурс. Дадоха му докторат и го поставиха начело на малка, но мощна група за изпитания, обучение и разработки в областта на кибервойната, подчинена на Министерството на обществената сигурност, като му възложиха отговорността за компютърната отбрана на Народната освободителна армия и на министерството.

Но Тун не искаше да ръководи групи оператори на държавни компютърни мрежи. Виждаше по-голям потенциал в индивидуалния и независим китайски хакер. През 1997 г.‍ сформира организация от независими китайски хакери, която нарече Лига на зелената армия. Под негово ръководство те проникваха в сайтовете и мрежите на враговете на Китай, като реализираха успехи и нанасяха известни щети. Макар и малък, ефектът от това показа, че академичният му труд има приложение в реалния свят, и засили престижа му още повече.