Том Клэнси - Код Заплаха

След това Тун започна нещо ново. С благословията на „14К”, макар и без знанието им какво точно прави, той закупи стотици компютри и постепенно доведе хакери от най-високо ниво от Китай и от Хонконг, които се включиха в новата операция.

Тун Гуогун възприе позивната „Център” и нарече мястото, от което изпълняваше световната си операция, или нервния й център, „Призрачен кораб”. Той заемаше единадесетия до шестнадесетия етаж на притежавана от триадата офис сграда в Монкок — мърляв, гъсто населен район за хора с ниски доходи в град Каулун, доста на север от светлините и блясъка на Хонконг. Тук триадите наблюдаваха Тун и хората му денонощно, въпреки че не знаеха за истинската му мисия.

Тун нае на работа дузини от най-добрите програмисти, предимно от предишните си хакерски „армии”. Останалите наричаше контрольори — неговите разузнавачи, а всички те използваха позивната „Център” в работата със своите агенти. Оперираха от компютри на работния етаж на „Призрачния кораб” и комуникираха чрез програмата за текстови съобщения „Криптограм” с хакерите и с агентите си по целия свят, които не знаеха за кого точно работят.

Контрольорите използваха плащания в брой, принуда и прикриване под флага на други страни, за да привличат хиляди хакери, програмисти, престъпни банди, разузнавачи, правителствени служители и хора на важни позиции в технологичната индустрия, за да сформират масивна разузнавателна организация с невиждан досега размер и обхват.

Тун и висшите му помощници патрулираха из стотиците интернет форуми, които се използваха от китайски хакери, и така набираха армията си. Всеки път откриваха, одобряваха и наемаха по един мъж и по една жена.

В „Призрачния кораб” вече работеха почти триста служители, а други хиляди действаха от негово име по целия свят. Езиковата бариера се преодоляваше чрез висококачествен софтуер за превод. Тун наемаше чуждестранни хакери за мрежата си, които не работеха в „Призрачния кораб”, но действаха като заместващи агенти, без да знаят, че работят за китайското правителство, но осъзнавайки до голяма степен, че работодателите им са от Азия.

Физическите агенти наемаха накрая. Ангажираха подземни организации за работа в реалния свят при нужда. Най-добрите сред тях получаваха редовни задачи от Центъра.

Такъв пример беше либийската организация в Истанбул, макар контрольорът им да знаеше от самото начало, че естественият подбор ще действа срещу тези глупаци и особено онзи е комуникациите, Емад Картал, който не съблюдаваше собствените си протоколи за сигурност.

Контрольорът на истанбулската клетка беше установил, че група американци на работа в компанията „Хендли Асошиейтс” наблюдава либийците. С благословията на д-р Тун контрольорът позволи да убият цялата клетка от петима души, за да вкарат вирус в затворената мрежа на фирмата и така в „Призрачния кораб” да научат повече за тях. Планът се провали, когато маскираният стрелец от „Хендли асошиейтс” взе целия компютър със себе си, вместо да направи онова, на което разчиташе контрольорът — да измъкне флашката от машината и да я включи в собствената си мрежа в Щатите.

Но контрольорите на Тун вече търсеха други начини да научат повече за любопитната организация „Хендли Асошиейтс”.

Сред другите наети от Центъра престъпни организации работеха триади в Канада и Съединените щати, както и някои братства в Русия.

Не след дълго Тун се захвана да наема активно професионални шпиони на по-високо ниво за работа като полеви агенти. Намери Валентин Коваленко и след като реши, че той ще е идеален за задачата, използва едно от своите руски братства, за да го изкара от затвора, след което чрез шантаж успя да удържи вироглавия бивш заместник-резидент.

Както с много от другите шпиони, Центъра започна бавно с Коваленко, за да следи как се справя и доколко успява да остане незабелязан, след което започна да му възлага по-отговорни задачи.

Тун командваше и друг тип шпиони, които не знаеха за кого работят.

Шпионите, преминали на другата страна.

Тези шпиони представляваха служители в правителствени агенции по света, в телекомуникационни и финансови институции, както и военни и полицейски служители.

Никой от тези хора не знаеше, че работи в полза на китайското правителство. Много от тях, също като Валентин Коваленко, смятаха, че провеждат някакъв промишлен шпионаж за голям и безскрупулен чуждестранен технологичен концерн. Други пък имаха убеждението, че работят за организираната престъпност.