Том Клэнси - Код Заплаха

Сега търсеше някого.

Мина край отдела за банкови измами, отдела за изследвания и развитие, отдела за социални медии и инженеринг и се насочи към отдела на програмистите.

Именно тук се намираха хората, които извършваха същинското пробиване на компютърните мрежи.

На едно бюро с четири компютърни екрана в задния ъгъл на стаята, седнал до прозорец от тавана до пода, който, ако нямаше червена завеса, щеше да гледа на юг над Каулун, седеше млад мъж с драматично изправена нагоре коса.

Младият китайски пънкар стана и се поклони, когато Тун изникна зад него.

По-възрастният мъж каза:

— Кинетичната операция е завършена. Не след дълго трябва да получиш данни.

— Sie de, xiansheng. Да, господине.

С поклон мъжът се извърна към бюрото си и седна.

— Джа?

Младежът отново стана и се обърна.

— Да, господине?

— Искам доклад за нещата, които откриеш. Не очаквам кодът на Тъмен бог да разкрие нещо, с което да оптимизираш своя троянец, преди да нападнем Министерство на отбраната, но все пак виж го. Онзи добре се беше справил, след като с ограничените си ресурси успя да проникне толкова навътре в мрежата на ЦРУ.

Пънкарят отговори:

— Разбира се, господине. Ще прегледам кода на Тъмен бог и ще ви докладвам.

Тун се обърна и се отправи назад към залата без нито дума повече.

Младият пънкар се казваше Джа Шухай, но в киберпространството го познаваха като ФастБайт22.

Джа беше роден в Китай, но още като дете заминал с родителите за Съединените щати и станал гражданин на САЩ. Както Тун, и той се оказал нещо като дете чудо по компютрите и също както Тун учил в Калифорнийския технически университет, където се дипломирал на двадесетгодишна възраст. На двадесет и една години Джа получил право на достъп до секретни данни от правителството и започнал работа в отдела за изследвания и развитие на, Дженерал Атомикс” — изпълнител на високотехнологични поръчки за отбраната от Сан Диего и производител на безпилотни летателни апарати за армията и разузнаването. Джа имал задача да изпитва осигурените и криптирани мрежи и да проверява възможностите за проникването на хакери в тях.

След две години работа Джа съобщил на, Дженерал Атомикс”, че без конкретно познаване на мрежата, на комуникационното оборудване, на предаваните до машините сигнали, както и на невероятно сложното оборудване, такова проникване е практически невъзможно.

След това младият американец от китайски произход опитал да се свърже с китайското посолство във Вашингтон и да обясни, че предлага конкретна информация за тези неща и че може да им помогне да изградят невероятно сложно оборудване, с което да се възползват от новата информация.

За нещастие на Джа, проверката с детектор на лъжата, необходима за поддържане на разрешителното му, показала силна индикация за измама и проверка на компютъра му разкрила комуникацията с китайското посолство. Младият специалист от „Дженерал Атомикс” бил арестуван и изпратен в затвора. Но когато Тун създаде „Призрачния кораб”, използва средствата си, за да измъкне младежа от Съединените щати и да го доведе в Хонконг.

С помощта на Джа и неговите знания за проникване в осигурени мрежи Тун разработи мощния троянски кон за дистанционен достъп — програмата, която позволяваше на Центъра да краде данни незабелязано, както и да гледа през камерите и да слуша през микрофоните на всяка заразена машина.

Вирусът на Джа се оказа блестящо коварен. Започваше да работи чрез преглед на портовете в търсене на компютърната версия на незаключен прозорец. Ако намереше използваем порт, започваше опити да влезе в машината с често срещани пароли.

Всичко това се случваше за няколко стотни от секундата. Операторът на нападнатия компютър не можеше да забележи нещо нередно, освен ако не следи внимателно ресурсите на машината си.

Ако програмата успееше да влезе в подсъзнанието на компютъра, изпълняваше ултраскоростно разузнаване, като отбелязваше кои програми са инсталирани, какъв е процесорът и каква е дънната платка. Нискокачествените или по-стари машини се изоставяха — програмата незабавно връщаше информация на хакера, че този компютър не си струва и че тя ще се самоизтрие. Но в по-добрите машини програмата навлизаше напълно, за да завладее мозъка им, и изпращаше съобщения на хакера, че в армията от роботи е включен нов член.

След превземането на компютъра от „Призрачния кораб” една допълнителна програма, написана от самия ФастБайт22, навлизаше в машинния код и изтриваше всички остатъци от системата за доставяне на вируса.