Том Клэнси - Код Заплаха

Мери Пат Фоли виждаше, че Мелани се измъчва, но решението й е окончателно.

— Каквото и да е станало в миналото, сега постъпваш правилно — каза й тя.

— Благодаря, Мери Пат.

— И знай, че времето, което прекара тук, си струваше. Твоята работа се отличаваше. Не го забравяй.

Мелани се усмихна, напълни кашона с книги, бутна го настрани и посегна за друг.

След погребението Джак се върна в къщата на семейството си в Балтимор.

Президентът Джак Райън и съпругата му Кети бяха там за уикенда заедно с останалите си деца. Джак си проправи път през охраната на баща си и отиде в кабинета му. Райън-старши прегърна сина си, удържа сълзите си от радост, че го вижда цял и жив, и го стисна за раменете, за да го огледа.

Джак се усмихна.

— Добре съм, тате.

Бащата отговори:

— И какво мислеше, по дяволите?

— Работата трябваше да се свърши. Нямаше кой и затова отидох аз.

Баща му стисна зъби, сякаш за да започне спор, но си замълча.

Вместо него Джак каза:

— Искам да говорим за друго.

— Така ли сменяш темата?

Джак се усмихна и отговори:

— Не и сега.

Двамата мъже седнаха на дивана.

— Какво има?

— Мелани.

В очите на Райън-старши пламна искрица. Той не криеше факта, че харесва младата аналитичка. Но бързо схвана мрачната нотка в гласа на сина си.

— Какво има?

Джак му разказа почти всичко. Как Чарлс Олдън я е заставил да проучи взаимоотношенията им с Кларк и как след това Дарън Липтън, който работил за китайците, я е излъгал да вкара в телефона му програма за подслушване.

Не каза на баща си за руснаците в Маями или за Истанбул, Хонконг и Гуанджоу, нито за престрелката с командосите от „Божествена сабя” в Джорджтаун. Достатъчно зрял беше, за да знае, че не трябва да разказва разни неща, които само ще обезпокоят онези, които се притесняват за него и за безопасността му.

Баща му не поиска подробности. Не че не искаше да знае. Той умееше ловко да измъква информация. Но не искаше да кара сина си да се чувства длъжен да разкаже.

Президентът осъзна, че опасните мисии на Джак го карат да се тревожи също както някога Кети се тревожеше за него. Знаеше, че синът му не казва всичко, че крие адски много. Но ако той не предложи, бащата нямаше да пита.

След като изслуша сина си, бащата запита:

— Казвал ли си на някого за Липтън?

Джак отговори:

— Мери Пат ще се оправя с него. Ще го изяде за обяд.

— Имаш право.

Президентът помисли и каза:

— Госпожица Крафт беше в Западната зала в Белия дом. Да накарам ли охраната да се съсредоточи в претърсването на тези места?

— Мисля, че ми е казала всичко. Липтън се е интересувал от мен, не от теб и от Белия дом. Освен това мисля, че досега щяха да са намерили каквото и да е сложила там, но действай. Човек трябва да внимава.

Президентът помисли малко и каза:

— Джак, всеки ден благодаря на Бога, че майка ти ме търпеше. Шансът е милион на едно да намеря човек, който е съгласен да търпи живота с оператор от разузнаването. Да пази тайни, да дружи насила с определени хора, да лъже… Това не помага за добрите отношения.

Джак беше мислил над този въпрос.

— Ти реши да работиш в Колежа. Това решение може да ти дава чувство за реализация и вълнение, но носи и много жертви.

— Разбирам.

— Мелани Крафт няма да е единственият случай, в който работата обърква личния ти живот. Ако можеш да се махнеш от тази работа сега, докато си млад, направи го.

— Не, тате.

Бащата кимна.

— Знам. Но и ти знай, че с тази работа вървят разбити връзки, нарушено доверие и непрекъснат разрив между теб и хората, които те обичат. Всеки, когото обичаш, може да се превърне в нечие оръдие срещу теб.

— Знам.

— Не забравяй колко важна е работата ти за тази страна, но не се отказвай и от възможността да бъдеш щастлив. Заслужаваш.

Джак се усмихна.

— Добре.

Кети Райън надникна в кабинета.

— Вечерята е готова, момчета.

Президентът и синът му се присъединиха към останалите за семейната вечеря в хола.

Джак-младши се чувстваше отрезвен от смъртта на приятелите си и от раздялата с Мелани, но тук, у дома, сред семейството си, се оживи изненадващо много. Усмихваше се, успокои се и за първи път от няколко месеца спря да мисли за работата и за тайнствените сили, които бяха застрашили него и организацията.

Животът беше добър и минаваше бързо. Защо да не му се наслаждава човек когато може?

Следобедът премина във вечер и Кети си легна рано, децата решиха да играят видеоигри, а Джак Райън и баща му се върнаха в кабинета, за да си говорят за бейзбол, жени и семейството — за важните неща на този свят.