Том Клэнси - Код Заплаха

Оттам Траш замина в болница в Хонконг, където го посрещнаха хора от разузнаването на Министерство на отбраната и го закараха в Пърл Харбър. Щеше да оздравее достатъчно бързо и отново да лети в някой F/A–18, но знаеше, че никога вече нещата няма да са както с Чийз.

Джон Кларк, Доминго Чавес, Сам Дрискол и Доминик Карузо прекараха девет дни в Пекин. Местеха се от една тайна квартира в друга, а „Път към свободата” и „Червената ръка” си ги прехвърляха един на друг и нещата се раздвижиха едва след като Ед Фоли плати голяма сума пари на ръка на един възрастен човек в Чайнатаун — Китайския квартал в Ню Йорк.

Посред нощ заведоха четиримата американци в някаква сграда с руски пилоти на „Рособоронекспорт” — руския държавен износител на оръжие, и тайно ги качиха на един самолет „Яковлев”, който, след като бе разтоварил касетъчни бомби за китайците, се връщаше в Русия.

Кларк беше договорил връщането по този път чрез Станислав Бирюков, шефа на ФСБ. Всичко мина без проблеми, макар Джон да знаеше, че дългът на Бирюков вече е изплатен напълно и оттук нататък руснакът си остава просто шеф на бивша вражеска шпионска служба.

Валентин Коваленко прекара почти седмица заключен в тайна квартира на „Хендли Асошиейтс”. Виждаше само пазачите си, които му носеха храна и вестници, и прекарваше дните си загледан в стените и потънал в размисли за дома и семейството си.

Но не вярваше, че някога ще се върне там.

Страхуваше се, очакваше и беше сигурен, че когато Джон Кларк се върне, ще влезе в стаята е пистолет в ръка и ще го застреля в главата.

И Коваленко не можеше да каже, че го вини.

Но един следобед охранителят на име Ърни отключи вратата, подаде на Коваленко хиляда долара в брой и каза:

— Имам съобщение от Джон Кларк.

— Да?

— Изчезвай.

— Добре.

Ърни се обърна и излезе от стаята. Секунди след това Валентин чу как колата тръгва.

Обърканият руснак излезе от къщата и установи, че се намира в жилищен комплекс някъде в кварталите на Вашингтон. Бавно тръгна по улицата, като се чудеше дали ще успее да хване такси и къде точно да поиска да го закарат.

След като се върна от Хонконг със самолета на „Хендли Асошиейтс”, Джак Райън-младши замина направо в апартамента на Мелани Крафт в Александрия. Обадил се беше преди това, за да й даде време да реши дали да го чака и какво да му разкаже за миналото си.

Седнаха на чашка кафе на малката маса в кухничката и той й разказа онова, което тя вече знаеше. Той работеше за тайна разузнавателна организация, която действаше в интерес на Съединените щати, но без ограниченията на държавната бюрокрация.

Тя имаше няколко дни време да осмисли всичко това след нападението на китайците срещу „Хендли Асошиейтс” и разбираше ползата от подобна организация, но виждаше и очевидните опасности на тази работа.

След това дойде нейният ред да се изповяда. Тя обясни как баща й се е компрометирал и как тя беше научила за това, но после решила да не му позволи да унищожи живота й със своята грешка.

Джак разбра трудното положение, но не можеше да я убеди, че мъжът от ФБР Дарън Липтън е бил агент на Центъра и не е работил по реално следствие.

— Не, Джак. Имаше и друг от ФБР. Шефът на Липтън. Пакард. Още пазя визитката му. Той потвърди всичко. Освен това имаха съдебна заповед. Показаха ми я.

Райън поклати глава.

— Центъра те е използвал още след като е подслушал телефонни разговори на Чарлс Олдън, в които той е обяснявал, че ти работиш за него и даваш информация за мен и „Хендли Асошиейтс”, за да злепостави Джон Кларк.

— Липтън не е измислица. Знае за баща ми и…

— Знае, защото Центъра му е казал! Центъра е измъкнал информация от документите на пакистанското разузнаване. Лесно е било да проникне там.

Джак видя, че тя не му вярва и очаква светът да се срути върху нея, когато ФБР я обвини в прикриване на шпионската дейност на баща й.

Джак каза:

— Има начин да изясним това още сега.

— Как?

— Ще идем да се видим с Липтън.

Намериха го чак след един ден. Той беше излязъл в отпуск и Джак и Мелани се тревожеха, че може да е напуснал страната. Но Райън накара Биъри да проникне в банковите сметки на мъжа от ФБР и когато откри, че Липтън е изтеглил четиристотин долара от банкомат в хотел „Дабълтри” в квартала Кристал Сити преди няколко минути, двамата с Мелани тръгнаха натам.

Докато стигнат, Биъри откри и номера на стаята му, и след няколко минути Джак отвори вратата на апартамента с картата, която Мелани открадна от една камериерка.