Том Клэнси - Код Заплаха

— Заради тайна от нейното минало. Нещо, което Центъра е разбрал за баща й и с което оня от ФБР я е държал натясно.

Мери Пат Фоли изчака Райън да обясни. След като той не каза нищо, тя го подкани:

— Трябва да ми кажеш, Джак.

Райън кимна. И след това разказа за бащата на Мелани и за нейната лъжа.

Мери Пат не изглеждаше така изненадана, както Райън очакваше. Тя каза:

— Отдавна съм на тази работа. И забелязах, че тази млада жена има уникално желание и решимост за работа. Сега разбирам, че е компенсирала и е опитвала да се представи по-добре от всеки друг, защото е смятала, че така трябва.

— Е, Кларк казва, че тя е спасила живота на няколко души в „Хендли”. Без нея щяхме да ходим на още погребения.

Мери Пат кимна замислена.

— Какво ще правиш? — запита Джак.

— Тя знае за Колежа. Работата й в ЦРУ свърши, защото е лъгала при интервюто, но няма да я подлагам на изтезания. Ще ида да говоря с нея още сега.

— Ако й кажеш да напусне, тя ще разбере, че знаеш за Колежа. И това може да е проблем за теб.

Фоли махна с ръка във въздуха.

— Аз не се тревожа за себе си. Може да ти звучи фалшиво, но за мен е важно да запазя целостта на американското разузнаване и сигурността на организацията, която баща ти създаде с най-добри намерения. Това трябва да направя.

Джак кимна. Чувстваше се като истинско лайно.

Мери Пат забеляза това и каза:

— Джак. Няма да я мъча. Постъпила е както е смятала за редно. Тя е добро хлапе.

— Да — отговори Джак след кратък размисъл. — Добра е.

Черният джип на Мери Пат Фоли спря пред апартамента на Мелани Крафт в Александрия в четири следобед. Температурата беше паднала под нулата и от схлупеното сиво небе валеше смес от сняг и дъжд.

Шофьорът остана в колата, но бодигардът придружи Мери до предната врата, като държеше чадър над главата й с лявата си ръка. Остана до нея, докато тя чукаше на вратата, и бръкна с дясната си ръка под сакото.

Мелани отвори вратата бързо — трябваше да направи само десет крачки, преди да стигне до нея от най-далечния край на апартамента.

Не се усмихна, като видя Мери Пат, която й беше станала повече приятелка, отколкото шеф. Вместо това отстъпи назад и каза:

— Няма ли да влезете?

По пътя насам Мери Пат беше попитала бодигарда си има ли проблем да я остави насаме с Мелани за десетина минути. Едрият агент огледа бързо малкия апартамент, а после излезе отвън и застана под чадъра.

През това време Мери Пат остана права в хола и се огледа. Не трябваше човек да е шеф на американската разузнавателна общност, за да разбере какво става. Ясно се виждаше, че обитателят на апартамента се изнася. До стената лежаха два отворени куфара, наполовина пълни с дрехи. Няколко кашона вече бяха залепени с тиксо, други, също до стената, все още стояха отворени.

— Седнете — покани я Мелани и Мери Пат седна на малкия диван. Мелани се настани на металния стол срещу нея.

— Аз нямаше да си тръгна просто така — обясни Мелани. — Щях да се обадя тази вечер и да поискам да се видим.

— Защо?

— Напускам.

— Виждам — каза Фоли. — Защо?

— Защото излъгах на интервюто. Толкова добре лъгах, че не ме хвана и полиграфът. Мислех, че онова, за което излъгах, не е важно, но сега виждам, че всяка лъжа може да бъде използвана срещу всеки, който знае най-добре пазените тайни на Америка. Бях уязвима и ме излъгаха. Използваха ме. И всичко това заради една глупава лъжа, която не мислех, че някога ще ми създава проблеми.

— Разбирам — каза Мери Пат.

— Сигурно е така. Не знам вие какво знаете, но не ми казвайте. Не искам с нищо да ви компрометирам.

— Значи ще се пронижеш със собствената си сабя?

Мелани се засмя. Посегна към една купчина книги на пода до стената и докато говореше, се зае да ги подрежда в пластмасова касетка за мляко.

— Не съм мислила така за това. Ще се оправя. Ще ида да уча нещо интересно. И ще стана много добър специалист по това нещо — каза тя и се усмихна.

— Уверена съм, че ще се справиш — каза Мери Пат.

— Ще ми липсва работата. И вие.

Мелани въздъхна и продължи:

— Ще ми липсва и Джак. Но не и този шибан град — довърши тя след кратка пауза.

— Къде ще идеш?

Мелани бутна пълната касетка настрани и дръпна един кашон. Зае се да го пълни с книги.

— Отивам си у дома. В Тексас. При баща ми.

— При баща ти ли?

— Да. Обърнах му гръб преди много години заради една негова грешка. Сега виждам, че и аз съм сгрешила като него, но не се смятам за лош човек. Трябва да ида при него и да му кажа, че въпреки всичко ние сме семейство.