Том Клэнси - Код Заплаха

Райън и Крафт влязоха през вратата и видяха полуголия Липтън с напълно гола проститутка, на която Джак каза да си взима нещата и четиристотинте долара и да се маха.

Липтън изглеждаше уплашен от Райън и момичето до него, но не бързаше да се облича. Джак му хвърли панталона.

— За бога, обуй се.

Липтън обу панталона, но не облече ризата върху потника си.

— Какво искате от мен? — запита той.

Джак отговори:

— Центъра е мъртъв, в случай че не знаеш.

— Кой?

— Центъра. Д-р Тун Гуогун.

— Не знам за кого…

— Виж какво, задник такъв! Знам, че си работил за Центъра. Имаме всички записи на разговорите с него, а и Коваленко може да те идентифицира.

Липтън въздъхна.

— Руснакът с брадата?

— Да.

Джак лъжеше, но Липтън се хвана.

И разказа всичко.

— Центъра беше моят ръководител, но не познавам Тун Гуогун. Нямах представа, че работя за руснаците, иначе нямаше…

— Работил си за китайците.

Дарън Липтън изстена:

— Още по-зле.

— Кой е Пакард? — запита Мелани.

Липтън сви рамене.

— Поредният скапаняк, който Центъра държеше за топките. Точно като мен. Но не беше от ФБР. Мисля, че е детектив. Може да е от Вашингтон или пък от Мериленд, или Вирджиния. Центъра го изпрати при мен, когато фалшивата съдебна заповед не можа да те накара да вкараш програмата в телефона. Аз го подготвих, обясних му ситуацията за петнадесетина минути и той изигра ролята на доброто ченге срещу мен, лошото ченге.

— Но ти искаше да ида на среща с него в сградата на ФБР. Ами ако бях се съгласила?

Липтън поклати глава.

— Знаех, че не би го направила.

Мелани се разгневи толкова много от измамата на този кучи син, че го удари по устата. На долната му устна веднага изби кръв.

Липтън облиза кръвта и намигна на момичето.

Тя почервеня още повече и изръмжа:

— Господи! Забравих. На тоя му харесват такива неща.

Райън погледна към Мелани и разбра какво има предвид, а после обърна поглед към Липтън.

— Я нека ти хареса това.

При тези думи той нанесе най-жестокия удар през живота си с десен юмрук в месестото лице на мъжа. Главата на Липтън отскочи рязко назад и едрият мъж се свлече на пода. Челюстта му се наду и почерня само за няколко секунди.

Джак коленичи над него.

— Имаш една седмица да напуснеш ФБР. Направи го, иначе ще се върна. Разбираш ли?

Липтън кимна слабо, погледна към Райън и кимна пак.

Погребенията на служителите на „Хендли Асошиейтс”, убити от командосите от „Божествена сабя”, се състояха в различни места във Вирджиния, Мериленд и Вашингтон. Присъстваха всички от Колежа, както и Гери Хендли.

Джак отиде на погребенията сам. Двамата с Мелани постигнаха нещо като споразумение за намаляване на напрежението — и двамата разбираха, че всеки е лъгал другия, че и двамата са разрушили доверието, което е толкова ценно в една връзка.

Отношенията им бяха пострадали и двамата нямаха какво да си кажат.

Джак не се изненада, че Мери Пат Фоли и съпругът й Ед дойдоха на погребението на Сам Гренджър в Балтимор. Когато службата приключи в съботния следобед, Джак поиска да говори насаме с директорката на Националното разузнаване. Ед каза, че отива да говори с Гери Хендли, а охраната на Мери Пат поизостана зад шефа си и сина на президента, които тръгнаха сами из гробището.

Намериха една дървена пейка и седнаха на нея. Мери Пат погледна назад към своя бодигард, кимна му и каза:

— Дай ни малко място.

Бодигардът се върна двадесетина метра назад и застана с гръб към тях.

— Всичко наред ли е, Джак?

— Трябва да говорим за Мелани.

— Добре.

— Тя е давала информация за мен първо на Чарлс Олдън миналата година, по време на случая с Кийлти, а после, след арестуването на Олдън, при нея е дошъл човек от ФБР, от отдела за национална сигурност. Искал е информация за мен и за „Хендли Асошиейтс”.

Мери Пат вдигна вежди.

— Отделът за национална сигурност?

Джак поклати глава.

— Нещата не са така зле, както изглеждат. Онзи е бил агент на Центъра.

— Господи. И как се казва?

— Дарън Липтън.

Жената кимна.

— Е, в понеделник вече няма да е на работа, това е сигурно.

Джак се усмихна насила.

— В понеделник едва ли ще е в офиса си. Мисля, че му строших челюстта.

— Сигурна съм, че Бюрото по затворите ще може да го храни с течна храна — отговори Мери Пат и се загледа в далечината. — А Мелани защо се е съгласила да ги информира за теб? Искам да кажа, освен че е изпълнявала заповед на шефа си и на ФБР.