Том Клэнси - Код Заплаха

Сам изтича от югоизточната страна на пътя в канавка с половин метър студена и бързотечаща вода и се зае да обстрелва войниците, които изскачаха от горящите камиони.

Навсякъде по мокрия и тревист склон от страната на Карузо трещеше безразборна стрелба. Доминик стреля с гранатомета си три пъти. Две от гранатите удариха далечното платно на шосето, но третата улучи един джип и отскочи от него, без да го повреди, обаче го отклони от пътя му и той се блъсна в друг джип. Доминик взе пушката на един мъртъв бунтовник и за разлика от подивелите си другари на хълма, внимателно се прицели към един бягащ войник на седемдесет метра пред себе си. Проследи го няколко метра, от ляво надясно, и внимателно натисна спусъка. Пушката гръмна и мъжът падна мъртъв.

Доминик повтори този процес с един войник, който бягаше на север от един от горящите камиони.

А петнадесетте други бунтовници около него, включително дребничката Ин Ин, стреляха неточно, но енергично по конвоя.

Доминго Чавес огледа колите в средата на конвоя — търсеше офицери. Отказа се за момент и се прицели в цивилен охранител, който изскочи от един разбит джип и се спусна към бетонния разделител за прикритие. Динг го простреля в долната част на гръдния кош, след което погледна над прицела, докато сменяше пълнителя на своята гореща и димяща пушка „Драгунов”. За половин секунда огледа бойното поле. Над камионите отляво се виеха пламъци и изпращаха черен дим към сивото небе. Наоколо лежаха тела, които оттук се виждаха като малки точици.

Черните джипове и лимузините бяха притиснати пред камионите и зад двата горящи джипа в началото на конвоя. Спрели бяха по пътя хаотично и зад гумите им лежаха или клечаха мъже с черни костюми и зелени униформи. Динг вече беше убил мнозина от другите в тези коли.

Вече всички бяха излезли от автомобилите, защото знаеха, че точно сега, когато из въздуха летяха гранати и противотанкови ракети, най-неподходящото скривалище е неподвижната кола.

Динг отново долепи око на прицела и бързо огледа мястото от дясно наляво, за да търси Су. На шосето или по банкета отстрани имаше още поне тридесет войници и охранители. Онези, които отговаряха на стрелбата, се целеха на изток, в обратната посока на Чавес.

Той насочи оптичния прицел към Доминик и бунтовниците, на около триста и петдесет метра от него. Забеляза няколко проснати тела и как доста сериозно количество пръст, трева, храсталаци и листа подскачат в дъжда от куршумите на китайците на пътя.

Доминго знаеше, че тази слабо укрепена позиция на зле обучените бойци ще падне само след минута, ако не ускори стрелбата, и затова отново се прицели към шосето в гърба на един охранител с черен шлифер.

Пушката изплю пламък, мъжът политна напред и се блъсна в предния капак на джипа пред себе си.

Карузо надвика шума от престрелката:

— Ин Ин е мъртва! Не мога да говоря с тези хора.

— Продължавай да стреляш! — викна в отговор Чавес.

Обади се и Дрискол:

— От югозапад идват полицейски коли!

— Оправи се с тях, Сам! — отговори Динг.

— Ясно, но и патроните свършват.

Динг викна в отговор, като прекъсваше между изстрелите с пушката си:

— Ако не тръгнем до минутка — „бам”, — значи изобщо няма да си тръгнем!

— Ясно — викна в отговор Дрискол.

Генерал Су Къцян изпълзя от лимузината си зад редицата мъже, които стреляха по хълма на запад. Отляво и отдясно горяха коли, а на шосето, мокри от проливния дъжд, лежаха тела, чиято кръв водата отмиваше от асфалта.

Не можеше да повярва какво се случва. На около метър пред себе си видя тялото на адютанта си генерал Ся. Су не виждаше лицето на генерала и не знаеше дали е мъртъв, но определено не помръдваше.

Изкрещя от болка, когато натрошените стъкла на асфалта се врязаха в дланите и китките му, докато лазеше напред.

От юг, от склона при отсрещното платно, трещеше автоматична стрелба.

На двеста и петдесет метра оттам Доминго Чавес забеляза движение на шосето, близо до четвъртата кола. Насочи прицела към един униформен мъж, който пълзеше там, и без колебание натисна спусъка.

Куршумът излезе от цевта на пушката, прелетя над хаоса около конвоя и се заби в лявата лопатка на председателя Су Къцян. Покритият с мед куршум се вряза в гърба му, извъртя се в левия бял дроб и излезе от тялото, като се удари в асфалта под мъжа. С жаловит вик от шок и болка най-опасният мъж на света умря на шосето по лице до младите войници, които изстрелваха стотици куршуми във всички посоки, опитвайки се да отбият атаката.