Том Клэнси - Код Заплаха

Тази оценка му трябваше по една-единствена причина.

Днес на срещата на Постоянния комитет щеше да обяви намерението си да нападне самолетоносачите „Роналд Рейгън”, „Нимиц” и „Дуайт Д.‍ Айзенхауер” с балистични ракети „Тун фън 21”.

Постоянният комитет щеше да прояви нежелание, но той не очакваше някой да застане истински на пътя му. Су щеше да обясни внимателно и властно, че този опустошителен удар върху океанските военноморски сили на Америка ще застави Джак Райън да се откаже. Освен това Су щеше да обясни, че след като бойните кораби на Америка се оттеглят, Китай ще може да се бори за пълна хегемония в района, а тя щеше да доведе до могъщество така, както Америка стана могъща чрез властта си над половината от земното кълбо.

Ако по някаква причина атаките срещу самолетоносачите не успееха, следващата стъпка щеше да включва нападение срещу Тайван с хиляда и двеста балистични ракети и ракети „Круз”, насочени към всички военни обекти на острова.

Су знаеше, че Уей ще дърдори за щетите, които това ще нанесе на икономиката, но председателят знаеше, че демонстрацията на силата на Китай щеше да им помогне сега у дома и по-късно по целия свят. След като наложеха пълната си хегемония в района, всички други щяха да разберат, че трябва да се съобразяват с Китай като с велика сила.

Су си признаваше, че не разбира от икономика, но знаеше със сигурност, че Китай ще се оправи много добре, след като се превърне в център на света.

Остави документите настрани и погледна през прозореца, замислен над новата си реч за днес. Да. Можеше да се справи. Председателят Су можеше да поеме ужасния удар от снощи и да го извърти така, че да получи каквото иска от Политбюро.

След смъртта на двадесет хиляди американски войници и щетите на американския океански флот несъмнено, поне според Су, Америка щеше да напусне бойното поле и да остави на Китай пълния контрол над района.

Тун можеше да помогне повече мъртъв, отколкото приживе.

Освен Дрискол, който сега караше на стотина метра зад последния военен камион, никой не обръщаше внимание на конвоя в този дъжд. Всички трябваше да чакат Кларк да изстреля противотанкова граната от север, преди да открият огън. Докато Кларк се увери, че това е наистина конвоят, първите няколко коли отминаха позицията на Доминик и неговата група стрелци.

Кларк бързо се огледа, за да е сигурен, че зад него няма никой. След това се прицели към една бяла кола точно пред конвоя. Знаеше, или се надяваше, че когато гранатата удари целта си, бялата кола ще е отминала и че на нейно място ще е застанал първият джип.

Натисна спусъка, усети как ракетният двигател се включи и гранатата излетя, след което остави тръбата до себе си и взе втория гранатомет от сандъка.

Едва сега чу експлозията на сто и петдесет метра югоизточно от себе си.

Вдигна второто оръжие и видя, че първото попадение е точно. Джипът, който водеше конвоя, се изтърколи странично като огнена топка. Колите зад него завиваха натам-насам в отчаяни опити да го заобиколят и да избягат от засадата.

Джон се прицели малко наляво от разрушения джип, двадесетина метра по-близо до себе си. Изстреля втора граната, захвърли тръбата, след което измъкна пистолет от панталона си и затича навън от надлеза. Едва тогава видя как вторият изстрел взриви бетона пред една от колите и я подпали.

Колите от конвоя зад нея спряха рязко и тръгнаха на заден ход, за да се измъкнат от зоната до надлеза и от ракетите, които идваха оттам.

Сам Дрискол отвори вратата на пикапа и хвърли голям брезентов сак на пътя, след което скочи до него. Намираше се на стотина метра зад последния автомобил в конвоя и тежкият пикап продължи напред бавно, защото той беше завързал с въже волана и оставил скоростния лост на предавка.

Сам скочи и се претърколи по мократа улица, после изтича обратно до сака, отвори го и измъкна от него един гранатомет и автомат „Калашников”. Когато се прицели, няколко от черните коли вече опитваха да се обърнат и да тръгнат към него. Но двата големи камиона все още не бяха спрели. Така конвоят се сгъстяваше и нещата ставаха лоши за всички в него.

Сам се прицели към последния камион и стреля. Граната настигна целта си за секунда и удари в брезента над каросерията. Камионът избухна в пламъци, които убиха мнозина от хората отзад, а останалите изскочиха или изпопадаха оттам.

Сам бързо погледна назад. В този силен дъжд много от шофьорите не виждаха мелето, преди да стигнат на двеста метра от него и там вече се създаваше огромно задръстване. Изхвърли от мислите си идеята, че може да го сгазят, презареди нова граната и изстреля и нея. Тя премина край отворената врата на пикапа и улучи втория военен камион, който тъкмо беше се ударил заднешком в бетонния разделител между южното и северното платно в опит да направи обратен завой. Страничният удар с гранатата означаваше, че ще загинат по-малко войници, но пък камионът се запали и блокира целия път и колите от конвоя не можеха да избягат.