Том Клэнси - Код Заплаха

Накрая някои извади оръжието от кобура и го насочи към главата на Брандън. Друг изби пистолета от ръката му и настоя да млатят пилота до смърт.

Траш усети как едно от плаващите му ребра се пука, а след това почувства остра болка в бедрото си. Някой заби там вила за сено и той извика от болка, след което забиха вилата отново, а той ритна с другия си крак към нападателя, но улучи металното сечиво с върха на обувката си и си счупи един пръст.

След това дочу стенание от друг, което му се стори странно, защото само той тук понасяше ритници, и объркан, отвори очи и видя как на земята падна фенерче. Един от нападателите му се стовари до него, а после другите се развикаха на китайски, шокирани и изненадани.

Гърмежът от автомат до него го накара да потръпне. Последва втори изстрел и един войник падна върху него. Брандън посегна към автомата със здравата си ръка, но нямаше сили да стреля с него без другата. Един от изпадналите в паника мъже опита да измъкне автомата, но Брандън го затисна с тялото си с последни сили.

Сега във въздуха проехтя дълъг откос автоматична стрелба и той усети и чу как хората около него отскачат, падат, стават и тичат. Чу как някои паднаха във водата, а други затичаха край нея, като шляпаха с крака по тинестия бряг.

След още един автоматичен откос Брандън отвори очи и видя паднали прожектори край речния бряг. Лъчът на единия осветяваше въоръжен мъж — по-висок и по-едър от нападателите си и за разлика от тях, с хартиена маска на лицето.

Мъжът коленичи над един китайски войник, проснат в тревата, извади пълнител от джоба на гърдите му и презареди автомата. После се обърна към някой по-нагоре на брега и каза:

— Качи се в колата. Аз ще го занеса дотам.

„Нима говореха на английски?” — запита се Траш.

Мъжът коленичи над него и каза:

— Хайде да те водим у дома.

Джак Райън-младши помогна на ранения пилот да се качи на задната седалка и се настани до него. Адам натисна рязко газта и малката кола се понесе бързо на юг, като подмина няколко от цивилните, прогонени преди малко от Райън с автомата на войника, чието гърло преряза с ножа си преди минутка.

Адам не познаваше пътищата, но знаеше със сигурност, че нямат никакъв шанс да отидат далеч с колата, която съвсем скоро тези мъже щяха да опишат на военните.

Замисли се за хеликоптери във въздуха, полицейски блокади, конвои с войници, тръгнали да търсят пилота и спасилите го шпиони.

— Трябва ни друга кола — каза той на Райън…

Джак отвърна:

— Добре. Опитай да намериш микробус, за да сложим този да лежи. Много е зле.

— Добре.

Джак се вгледа в очите на пилота. Виждаше болка, шок и объркване, но знаеше, че е жив. На гърдите на костюма му пишеше „Уайт”.

— Уайт? — каза Райън. — Ето ти вода.

Отвори една бутилка, която извади от сака на Адам, и я наведе над устата на капитана от Морската пехота.

Пилотът пое бутилката със здравата си ръка и отпи.

— Наричай ме Траш.

— Аз съм Джак.

— И друг самолет падна. Преди моя.

— Да. Видяхме го.

— Пилотът?

Райън поклати бавно глава.

— Не знам. Не видях какво стана.

Траш затвори очи и остана така дълго време. Джак реши, че е припаднал. След малко каза:

— Чийз.

Пилотът отвори очи.

— Кои сте вие, момчета?

Джак отговори:

— Приятели сме, Траш. Ще те закараме на безопасно място.

— Кажете ми, че тази проклета атака си е струвала.

— Дали си е струвала? — запита Джак. — Ти не знаеш ли какво ударихте?

Някаква сграда — отговори Траш. — Знам само, че двамата с Чийз я заковахме в задника.

Колата удари дупка в пътя, при което двамата мъже отзад се раздрусаха и пилотът изстена от болка. Адам пое по един по-широк път, който водеше на югоизток от град Шънджън.

Джак се люшна настрани, но после се изправи и каза:

— Капитане, онова, което направихте, може да е предотвратило цяла война.

Траш отново затвори очи.

— Глупости — каза той бавно. След малко заспа.

Денят започна типично за Пекин — сив, с гъста мъгла и покрито с облаци небе, което не позволяваше да се види много от изгряващото слънце над тях.

Групата от двадесет и петима китайци и американците отиде по местата си с четири автомобила. Една лека кола, пикап и два микробуса.

Дрискол караше тежкия пикап. На седалката зад него се намираха двамата завързани мъже от „Божествена сабя” Жерав и Бекас.

След като сутрешното движение изпълни улиците, заваля дъжд и Кларк и Чавес се настаниха с групата си на „Кунчън” — двупосочна асфалтирана улица, която минаваше от север на запад към две потенциални места за засада. В тихата улица стояха паркирани общински автобуси в дълга редица до бетонна канавка, която водеше дъждовната вода към канал под пътя.