Том Клэнси - Код Заплаха

Пилотът не се катапултира.

Самолетът се удари в улицата с носа напред, със скорост над шестстотин километра в час, и от него се разхвърчаха парчета метал, стъкло и композитни материали. Избухна пламък, който се завъртя заедно със самолета и угасна едва когато потрошената машина се изтърколи в голям дренажен канал и се покри с пенлива вода.

— Не! — изкрещя Траш. Не беше видял седалката или парашут и знаеше, че Скот не можеше да се катапултира, без той да го види, но въпреки това, докато прелиташе над разрушената машина, погледна към небето над себе си в отчаян опит да зърне сивия парашут в нощното небе.

Но не откри нищо.

— Тук „Магия две-две”. „Магия две-едно” падна, координатите са… Не виждам парашут.

От Командния център отговориха лаконично:

— Разбрано, „две-две”. „Магия две-едно” е паднал някъде под теб.

Траш вече не можеше да направи нищо за Чийз и трябваше да се маха оттук. Бутна лоста за газта докрай напред. Форсажът се включи веднага, като почти изправи самолета вертикално и принуди пилота да опре глава назад в седалката, докато тежката двадесет и два тона машина се издигна бързо като ракета в нощното небе.

Очите на младия морски пехотинец оглеждаха трескаво дисплея пред него. Височина хиляда, хиляда и триста, хиляда и петстотин метра. Висотомерът се въртеше като ротативка.

След това провери вертикалната подвижна карта на дисплея. Виждаше как Гуанджоу бавно се смалява. Твърде бавно според Траш. Той искаше да вкара между себе си и целта много време, разстояние и височина.

Три хиляди метра.

До момента Траш се беше интересувал само от това, което виждаше вътре в кабината. Индикаторите за заплаха за момента не показваха нищо освен няколко чужди самолета на седемдесет мили източно от него, които обаче се отдалечаваха, несъмнено към военноморските изтребители F/A–18, които атакуваха кораби в протока.

Три хиляди и петстотин метра.

Вече се намираше над южната част на града.

Едно пиукане в слушалката привлече вниманието му и той погледна дисплея.

Оказа се, че е осветен от зенитен радар на югоизток. След две секунди го прихвана и друг радар, точно под него.

— Изстрелване на ракета.

Зави рязко наляво, а после надясно, обърна се по гръб над Гуанджоу, след което с петкратно претоварване зави надясно и топлинните примамки, които изстрелваше, описаха дълга и широка дъга.

Това не свърши работа. Една ракета „земя-въздух” се взриви на няколко метра от лявото му крило и осколките й пробиха крилото и корпуса на самолета.

— „Магия две-две” ударен! „Магия две-две” ударен!

Лампата за пожар в левия двигател светна. Незабавно последва гласовото предупреждение „Обща тревога”, а след това и „Пожар в левия двигател. Пожар в десния двигател”.

Траш спря да слуша „Кучката Бети”. Шлемният му дисплей запримигва и пилотът опита да улови колкото може повече данни, докато дисплеят все още работеше.

Във въздуха имаше друга ракета. Дисплеите в кабината може и да отказваха, но предупреждението в слушалката се чу ясно.

Траш опита да задържи самолета в хоризонтален полет и натисна газта напред докрай, за да набере скорост.

Лостът за управление се движеше трудно, а подаването на газ не даде резултат.

Угасналият F/A–18 загуби подемна сила, наведе нос и се превъртя надясно. Траш погледна през прозрачния шлемен дисплей и видя трепкащите светлини на града. Докато самолетът се превърташе и падаше, цялото осветление в кабината угасна. Настъпи непрогледна тъмнина.

Ужасен, докато опитваше да прецени какво да прави, Траш осъзна, че самолетът му е влязъл в „свредел” и пада над южната част на града, където делтата на Перлената река се разстилаше към морето.

Светлините на Гуанджоу и крайните му квартали се редуваха с тъмнината на реката, нейните притоци и земеделските земи с делтата.

— „Магия две-две” катапултира!

Траш бързо свали очилата за нощно виждане от скобата на шлема и ги захвърли настрани, а после посегна между коленете си, стисна дръжката за катапултиране с две ръце и я издърпа нагоре. Това доведе до отварянето на две газови бутилки под него, чиито разширяващи се газове преминаха рязко по тръбите из кабината и изпълниха няколко автоматични функции. Включиха топлинни батерии на седалката, натиснаха едно бутало, което я освободи, задействаха няколко скрити превключвателя за изхвърляне на фанара, после се отвори друга газова бутилка и газът от нея стегна раменните му ремъци плътно към седалката, за да го държат в правилната позиция за безопасно катапултиране.