Том Клэнси - Код Заплаха

Четирите щурмови изтребителя с бомби JDAM се обадиха един след друг по радиостанциите и обявиха, че нямат сигнал от глобалната позиционираща система, която трябваше да води умните им бомби до целта. След няколко секунди Траш чу по радиото вик на един от пилотите, който, улучен от зенитна ракета, се катапултираше. Един от изтребителите за борба със зенитни ракети се насочи към батареята, но в същото време във въздуха полетяха още ракети. Друг от пилотите премина в отбранителен полет срещу една от ракетите — отдели се от остатъка от групата и се зае да маневрира рязко нагоре и надолу и да изстрелва топлинни примамки.

Наложи се още един пилот с умни бомби да премине в отбрана и да се освободи от оръжията си, за да маневрира. Вторият самолет от неговата двойка остана във формацията и се оказа първият, застанал на линия към целта.

Все още не получаваше спътников сигнал, което значеше, че бомбата ще лети слепешката, но той можеше да я пусне като обикновена, глупава бомба и да се надява на най-доброто.

Премина в пикиране към целта от четири и половина километра височина.

Зенитни оръдия го улучиха на разстояние четири мили южно от сградата на китайската телекомуникационна служба. Траш видя от мястото си над реката как самолетът избухна, започна да пада настрани, с наведено към града ляво крило, и се понесе към сградите отдолу.

Траш чу в слушалката си отмерено „Катапулт!” и видя как фанарът на кабината отлетя, последван от пилота.

След успешния удар зенитките засилиха стрелбата. Още един ударен самолет се наложи да изхвърли боеприпасите си и да побегне на юг.

Траш осъзна, че сега всичко зависи от него и от Чийз. Единственият останал „Хорнет” с умна бомба не можеше да се нареди за втори заход, защото скоро щеше да се наложи да изхвърли бомбите си и да се спасява от бесния огън с ракети и оръдия и от бандитите, за които научиха, че идват от изток и заради които град Гуанджоу щеше да се превърне в мелачка за американски самолети.

В този момент се обади Чийз:

— „Магия”, започваме нападение.

— „Магия две-две”, разбрано.

Траш и Чийз се издигнаха заедно на триста метра височина и почти едновременно превключиха оръжейните си системи за пускане на бомбите. Траш знаеше, че четири тона желязо щяха да се отразят унищожително на дванадесететажната сграда, но едва ли щяха да я съборят на земята. Той само трябваше да следва Чийз и да вкарат осемте тона бризантен експлозив един след друг и напълно да опустошат тази сграда.

— Десет секунди — обади се Чийз.

Точно пред кабината избухна снаряд и накара Траш рязко да дръпне глава назад. Самолетът му се поразклати и загуби малко височина, но летецът го дръпна нагоре и изравни в мига, когато Чийз отново се обади:

— Пускаме.

Чийз пусна своите бомби, а след секунда и Траш се освободи от товара си, като самолетът веднага стана по-пъргав. От опашните секции на всяка бомба излязоха парашути, които ги забавиха, за да могат изтребителите да се отдалечат на безопасно разстояние преди взрива.

Траш рязко избяга от зоната, в която щяха да се разлетят осколки.

Видя пред себе си пламъците от двигателите на Чийз, който рязко зави наляво и надолу, за да се отдалечи от предстоящата експлозия.

Някакъв блясък от север привлече вниманието му.

— Ракета! — каза той.

— „Магия две-едно” в отбрана! Следи ме ракета! — отговори Чийз.

От паркинга пред жилищния блок Джак Райън наблюдаваше тъмните самолети, които префучаха отгоре. Райън не видя да падат бомби, но в един момент сградата на китайската телекомуникационна служба на по-малко от километър от него избухна в пламъци и дим и от нея се разлетяха отломки.

Земята под краката му се разтресе от страхотния шум, а във въздуха се издигна огнен облак сиво-черен дим.

— Посрани боже! — каза Джак.

Яо изкрещя:

— Скачай в колата, Джак!

Джак се подчини и Адам каза:

— Не искам да съм единственият китаец, който точно сега вози американци из Гуанджоу.

Когато запали двигателя, двамата мъже вдигнаха поглед към небето, където след приглушена експлозия на няколко мили на север един изтребител се понесе рязко надолу към града.

— „Магия две-едно” улучен! — обади се Чийз малко след като Траш се спусна надолу със самолета си. — Самолетът не реагира! Нищо не работи!

— Скачай, Скот! — изкрещя Траш.

Но в този момент самолетът на Чийз се преобърна надясно, а после носът му се насочи надолу, на двадесет метра над земята.