Том Клэнси - Код Заплаха

Всички пилоти имаха очила за нощно виждане, през които наблюдаваха шлемните си дисплеи и терена отвън, като знаеха, че очилата внасят допълнителен риск в и без това опасната мисия. Ако се наложеше някой от тях да се катапултира, трябваше преди това да се досети да ги свали, защото с тежестта си върху предната част на шлема тези очила щяха да прекършат врата му при ускорението.

В един и тридесет сутринта изтребителите се носеха бързо и ниско над вълните в югозападна посока. Вече знаеха, че китайците са вдигнали по тревога своите изтребители и че са предупредили крайбрежната охрана, но имаха още малко време, защото китайската армия все още не знаеше какви точно са намеренията на тези самолети.

След като водачът на групата обяви смяна на посоката, самолетите завиха като един на север, направо към Хонконг.

Траш беше единадесети от всички четиринадесет самолета и не отклоняваше поглед от шлемния си дисплей, за да не се удари във водата или в друг изтребител, докато изпълняваше завоя на сто метра над водата. Бързо се усмихна при мисълта, че не знае как е на китайски „Какво става, по дяволите?”, защото предполагаше, че точно това си казват във всяка радарна контролна зала във всяка база на китайската армия по бреговете на север.

Няколко китайски изтребителя излетяха от базите си близо до Тайванския проток и се насочиха към изтребителите „Хорнет”, които летяха бързо към земята. Самолети на тайванските ВВС на боен патрул над Тайван се спуснаха да ги прехванат и изстреляха ракети малко преди централната линия, след което я прекосиха и влязоха в китайската част на протока. Това наруши нападението срещу изтребителите на морските пехотинци, но стана причина за сериозен въздушен бой, който продължи повече от час.

Още изтребители на китайските ВВС излетяха от базите си в Шънджън и Хайнан, за да пресрещнат приближаващите самолети, на които според тях летяха пилоти от Тайван, а не американци. Четири от изтребителите на Морската пехота с боеприпасите за въздушен бой се отделиха, за да се заемат с китайците, изстреляха ракети със среден обсег от разстояние и свалиха три J–5 още преди те да успеят да отвърнат на стрелбата.

Един F/A–18 се взриви на дванадесет мили от брега на Хонконг, поразен от ракета с радарно насочване от китайски J–5, но само след няколко секунди други два китайски изтребителя паднаха поразени от американски ракети.

Останалите от ударната група продължиха да летят напред, ниско и бързо, като префучаваха със скорост от петстотин възела над товарните кораби под тях.

През последните двадесет и четири часа четири американски ядрени подводници преминаха южно от Хонконг, като се отклониха от зоните, в които патрулираха из Тайванския проток. Докато американските самолети летяха към Хонконг, ракети „Томахоук”, изстреляни от всички подводници, изскочиха от водата, описаха дъги в небето и се понесоха към противовъздушните батареи на брега.

Ракетите успяха да унищожат няколко зенитни системи по посока към пристанище „Виктория” и отвъд него.

В 2,04 сутринта десет самолета, които все още летяха в група един след друг, се стрелнаха над пристанище „Виктория” в центъра на Хонконг. На височина от сто метра те минаха край хотел „Пенинсюла” с осемстотин километра в час и ревящите двадесет двигателя счупиха прозорците и събудиха всички на километър и половина от канала.

Прелетяха през центъра на Хонконг просто защото хълмовете на север и високите сгради, а също и натовареният морски трафик, щяха да объркат радарната картина на китайците за известно време и те нямаше да могат да изстрелят ракети по нисколетящите самолети, докато не преминат над континенталната част на страната.

Но на радара се появиха още изтребители на китайските ВВС и заради тях последните два изтребителя с ракети за въздушни схватки се отклониха от групата и се насочиха на североизток. Над Шънджън ги нападна група от шест Су–27. И двамата американски пилоти свалиха самолети през първите деветдесет секунди от схватката, а и двата оцелели F/A–18, останали над Южнокитайско море, за да отбиват китайските J–5, също се включиха в мелето.

Противовъздушни ракети улучиха два изтребителя „Хорнет” над Шънджън, но пилотите им се катапултираха. Други два пострадаха от ракети „въздух-въздух”, като единият пилот успя да се катапултира, но другият се разби в хълма Утун и загина.