Том Клэнси - Код Заплаха

Чавес обсъди операцията с Доминик и Сам. Отначало тримата американци разговаряха дали мисията има изобщо някакви шансове за успех.

Динг не караше никого да участва против волята си.

— Никой не е длъжен да иде. Ще е напечено. По дяволите, та ние дори не знаем колко охрана ще има в конвоя.

Дрискол запита:

— Ние нали ще ги използваме? Имам предвид хлапетата от „Път към свободата”.

Чавес отговори:

— Използваме ги, за да спрем войната. Ще спя по-добре, като знам това. Ще направя всичко по силите си да ги пазя от проблеми, но не се заблуждавайте, че ако успеят да ни приближат до председателя Су, ще стреляме, а после ще се занимаваме с последствията. След това никой от нас няма да е в безопасност.

Включиха китайците в разговора и когато Чавес каза на Ин Ин, че искат да нападнат конвоя с председателя Су, когато влиза в града от Баодин, тя отговори, че може да помогне, като намери информация за маршрута.

Разпънаха една голяма карта на града в кошарата и тримата американци и младата бунтовничка се наведоха над нея.

Ин Ин каза:

— Имаме съзаклятник в полицията в Пекин. Надежден е — давал ни е информация и преди за разни конвои.

— Информация, за да ги нападнете?

— Не. Никога не сме нападали правителствен конвой, но понякога пишем лозунги по надлезите, преди колите да наближат.

— А вашият човек в полицията откъде научава за маршрутите?

— Министерството на обществената сигурност има задача да изпраща полицаи с мотоциклети по надлезите, подходите и изходите от магистралите, за да задържат движението. Нашият човек в полицията участва в патрулите заедно с други полицаи. Казват им за маршрута в последния момент и използват ротационна система, при която им съобщават коя е следващата точка за блокиране едва след като дойде време да тръгнат за нея.

— Сигурно има десетки пътища за конвоя до Джуннанхай.

— Да, така е, но това е, когато влязат в града. Полицията блокира пътищата от шестото околовръстно шосе чак до вътрешността на града. Не можем да ги нападнем преди шестото околовръстно шосе, защото няма да знаем кога нашият човек ще тръгне. Не можем и да чакаме твърде дълго след шестото околовръстно шосе, защото там има прекалено много варианти. Даже и да знаем по кой път се движи конвоят, няма да имаме време за подготовка на нападението.

Дом каза:

— Значи ще трябва да подготвим удара на шестото околовръстно шосе.

Ин Ин поклати глава.

— Не. Там ще разположат много охрана.

Дрискол изстена.

— Май опциите са малко.

Момичето кимна.

— Но това е добре. Има само два логични варианта за конвоя, след като подмине шестото шосе. Пътят за Дзинджоу или Г-четири. Разберем ли кой от тях ще бъде пазен от полицията, ще имаме време да ги пресрещнем, преди да влязат в самия град.

— Малко несигурно звучи.

Чавес каза:

— Петдесет процента вероятност. Ще трябва да застанем по средата между двата пътя и да тичаме към засадата.

В сряда вечерта тримата американци, Ин Ин и двама млади китайци заминаха към двете места за засада с малък микробус със затъмнени стъкла. Много биха искали да разгледат района на дневна светлина, но намериха подходящо място по шосе Г–4 чак в десет вечерта, а на пътя за Дзинджоу откриха удобно място за засада чак след полунощ.

Мястото на шосе Г–4 се оказа по-доброто. Редица дървета от север осигуряваха добро прикритие и път за бързо изтегляне към открити земеделски земи и голямо кръстовище в другия край, което позволяваше Чавес и бунтовниците от „Път към свободата” да се разпръснат из града много бързо след засадата.

Но пътят за Дзинджоу се оказа по-открит. Да, имаше тревисто възвишение, което вървеше покрай северната страна на правото шосе с осем ленти, но южната страна се оказа по-ниска, малко над нивото на пътя, а гъстата гора от блокове и улици зад нея означаваха, че не биха били възможни високи скорости заради сутрешния трафик.

Чавес огледа потенциалното място за засада и обяви:

— Можем да ударим от две страни и да заложим стрелец на пешеходния надлез на север. Ще трябва и някой да стои на пътя зад конвоя, за да не им позволи да се върнат назад.

Дрискол се обърна към Динг в тъмнината.

— Виждал съм доста Г-образни засади. Но не съм чувал за О-образна засада. Не се обиждай, Динг, но според мен има причина никой да не ги прави. И тя е, за да не се изпозастрелят помежду си.

Чавес отвърна:

— Знам, но виж. Ние ще нападаме от всички страни и ако внимаваме със стрелбата, всичко ще е наред. Човекът на надлеза ще стреля надолу. Онзи от южната страна на пътя ще стреля от кола, под нивото на надлеза. Хората от „Път към свободата” ще бъдат на хълма и ще гърмят надолу по конвоя, а пък аз ще съм от другата страна със снайперската пушка със заглушителя и оптиката, за да стрелям от прозореца на някой от апартаментите ето там.