Том Клэнси - Код Заплаха

Но той трябваше да постигне равновесие. В ролята си на човека, който решава, смяташе, че дължи на американските бойци максимално много информация, преди да заповяда стотици, дори хиляди от тях да застанат срещу заплахата.

След като прекараха цяла сутрин в разговори, един флотски адмирал, бивш пилот и командир на ескадрила F–14 „Томкат” и настоящ висш тактик в Пентагона, разясни на президента плана за нападение срещу Китай. Той включваше ядрени подводници в Източнокитайско море, изстрелване на огневи вал от конвенционални ракети срещу командните и контролните центрове и тактическите бюра на китайската армия, както и удари по електрическата инфраструктура, която захранваше тези места.

Същевременно подводници в Тайванския проток и около китайския град Фуджоу трябваше да изстрелят ракети „Круз” срещу бази на китайските ВВС, известни стационарни ракетни батареи и командни и контролни съоръжения.

От самолетоносачите „Рейгън” и „Нимиц” щяха да излетят американски ударни самолети, да презаредят над морето и да нанесат удари по китайския бряг близо до Тайванския проток, като унищожат бази с ракети земя-въздух, бойни кораби в пристанищата и огромен списък средства за отказ на достъп в района, включително бази с противокорабни ракети, поддържани от китайците в южната част на страната.

Адмиралът призна, че стотици, а дори и хиляди от най-добрите ракети на китайската армия се изстрелват от мобилни установки, и лошият поглед върху района означава, че тези ракети ще оцелеят при всякакво американско нападение.

Райън остана изумен от обхвата и очевидните трудности пред Военноморските сили в тази привидно невъзможна задача. Знаеше, че трябва да зададе и следващия въпрос, но се страхуваше от отговора.

— Какви са прогнозите за загуби на американски сили?

Адмиралът погледна първата страница на бележника си.

— На самолетните екипажи ли? Петдесет процента. При по-добра визуализация тази цифра би била значително по-ниска, но се налага да воюваме в съществуващото бойно пространство, а не както е във военните симулации от миналото.

Райън въздъхна.

— Значи ще загубим сто пилоти.

— Да кажем шестдесет и пет до осемдесет и пет. Ще загубим и други, ако се налагат нови удари.

— Продължавайте.

— Ще загубим и подводници. Не може да се каже колко, но всяка от тях трябва да излезе на плитко и да се изложат на риск във води с активно присъствие на китайската армия и авиация.

Джак Райън се замисли за загубата на подводници. Толкова много млади хора трябваше, докато изпълняват заповедите му, да умрат от най-ужасната смърт, която човек можеше да си представи.

След кратък момент на размисъл той погледна адмирала.

— „Рейгън” и „Нимиц”. Те ще бъдат изложени на пряка опасност при отговор от Китай.

— Абсолютно вярно, господин президент. Очакваме за първи път ракетите „Тун фън” да излетят за бойно ползване. Не знаем колко добри са, но ще е най-голямата грешка да смятаме, че няма да действат така, както ги рекламират. Очевидно нашите кораби имат контрамерки. Но много от тях изискват мрежа и добри данни от спътници, каквито нямаме сега.

В крайна сметка Райън научи, че може да очаква загубата на хиляда до десет хиляди души в Китай. Числото можеше да нарасне експлозивно, ако в отговор китайците нападнеха Тайван.

Президентът запита:

— Според нас това ще спре ли кибернападението срещу Америка?

Този път отговори Боб Бърджис:

— На този въпрос не могат да отговорят и най-добрите мозъци на Агенцията за национална сигурност във Форт Мийд и киберкомандването, господин президент. До голяма степен онова, което знаем за инфраструктурата на китайците за нападение срещу компютърните мрежи и тяхната бюрократична архитектура, е, откровено казано, само теория. Надяваме се да влошим временно възможностите им за кибернападение и да разстроим конвенционалните им системи за нападение около Тайван. Да ги влошим и разстроим временно, с цената на над десет хиляди жертви.

Сега се намеси и адмиралът, въпреки че не беше специалист в тази област:

— Господин президент, позволете да кажа, че кибернападението срещу Америка ще убие повече от десет хиляди души само през тази зима.

— Много уместна намеса, адмирале — призна Райън.

В този момент в залата влезе Арни ван Дам, шефът на секретариата на президента, и прошепна в ухото му:

— Джак, Мери Пат Фоли е тук.

— В Пентагона? Защо?

— Иска да ви види. Извинява се, но казва, че е спешно.