Том Клэнси - Код Заплаха

Райън запита:

— Но някои от спътниците ни все още действат, нали?

На този въпрос отговори Бърджис:

— Да, господин президент. Но трябва да разберете, че освен въздушните боеве над Тайванския проток престрелката между САЩ и Китай още не е започнала. До момента осуетяват бойните ни възможности само с компютърен код. Ако нападнем, ако доближим самолетоносачите или по друг начин покажем намеренията си, бъдете сигурен, че ще използват твърди мерки, за да прекъснат информацията и от тези спътници.

— Ще стрелят по спътниците ни? — запита Райън.

Бърджис кимна.

— Демонстрираха какво могат с опит срещу един от своите спътници — унищожиха го с ракета.

Райън си спомни това събитие.

— Имат ли възможностите да вършат това в големи мащаби?

На въпроса отговори един генерал от ВВС:

— Кинетичните ПСАТ, или противосателитни оръжия, не са обичайният първи избор. Те са лоши за всички страни с космическа техника, защото отломките от поразения спътник ще обикалят в орбита цели десетилетия и могат да улучат и други спътници и оборудване. За унищожаването на спътник е достатъчна частица, дълга около сантиметър. Китайците го знаят и не смятаме, че ще взривят нашите спътници, освен ако не е абсолютно наложително.

— А могат да атакуват спътниците ни над Китай и с електромагнитни лъчеви оръжия — отбеляза Райън.

Бърджис поклати глава:

— Китайците няма да пуснат такова оръжие в космоса.

— Защо си толкова сигурен, Боб? — запита Райън и наведе леко глава настрани.

— Защото така ще поразят и своето оборудване. Разбира се, над страната им, недалеч от нашите платформи, има техни системи за глобално позициониране чрез спътници и за комуникации.

Джак кимна. Точно такива анализи му трябваха. Логични.

— А крият ли други козове?

Генералът от ВВС отговори:

— Абсолютно. Народната освободителна армия има възможност за временно заслепяване на спътниците с помощта на високомощни лазери. Тази техника се нарича „заслепяване с ярка светлина” и през изминалите две години я използваха с голям успех срещу френски и индийски спътници. И в двата случая напълно прекратиха възможността на спътника да вижда земята и да комуникира с нея за три-четири часа. Смятаме, че ще започнат по този начин и ако това не доведе до желаните резултати, ще се наложи да изстрелват ракети в космоса, за да унищожат нашите платформи за комуникация и разузнаване.

Райън поклати глава разочарован.

— Преди два месеца в реч пред ООН казах, че всяко нападение срещу спътници на САЩ е нападение срещу територия на САЩ. На следващия ден половината вестници в страната, а и почти всички от другите страни на планетата, писаха, че предявявам претенции към целия космос като територия на САЩ. „Ел Ей таймс” публикува карикатура на първа страница, на която съм облечен като Дарт Вейдър. Американските дърдорковци не знаят с какво си имаме работа.

— Вие постъпихте правилно — обади се Бърджис. — Бъдещите войни ще се водят на нова територия, господин президент. И май ние ще сме късметлиите да прокараме пътя натам.

— Добре — каза Райън. — В небето сме полуслепи, а как е положението на морско ниво?

Един адмирал стана и отговори:

— Мерки за отказ на достъп до територията. МОДТ, господин президент. Китай няма голям флот, но пък има най-големите действащи програми за наземни балистични ракети и ракети „Круз” на света. Втори артилерийски корпус на армията им разполага с пет действащи бригади с балистични ракети с малък обхват, прицелени в Тайван. Според нашето разузнаване само те имат над хиляда ракети.

Един капитан застана пред бяла дъска, обсипана с бележки за президента, които служеха вместо презентация с „Пауърпойнт”.

— Конвенционалните противокорабни ракети на Втори артилерийски корпус дават на Народната освободителна армия и друга възможност — да засилят мерките си за отказ на достъп срещу заплахи в морето. Радарните им системи за наблюдение на океана отвъд хоризонта могат да откриват самолетоносачи и техните групи кораби на хиляда и осемстотин мили разстояние, а спътниците им за откриване на електронни сигнали засичат и идентифицират тези кораби. Излъчванията от бойните групи се засичат и пътят им се прогнозира дори и през облаци. Тяхната балистична ракета убиец на кораби е „Тун фън 21D”. Тя има собствен радар и получава информация за следене и от китайските спътници.

Срещата продължи един час. Райън се стараеше да поддържа темпото на разговора, защото знаеше, че тези хора си губят времето в опити да обясняват нюансите на всяка оръжейна система на двете страни на човек, който само трябваше да одобри или забрани цялата операция.