Том Клэнси - Код Заплаха

Джон Кларк провери тези думи, като каза:

— Трябва да вляза в Китай през Русия с още двама и това трябва да стане до двадесет и четири часа. О, освен това другите двама са китайци, които ще бъдат завързани и със запушени уста.

След продължителна тишина, последвана от тих, почти злобен смях на другия край, руснакът отговори:

— Ех, на какви интересни почивки ходите вие, американските пенсионери. В моята страна ние предпочитаме дачата и слънчеви бани, когато се пенсионираме.

Кларк запита:

— Ще можеш ли да ми помогнеш?

Вместо пряк отговор Бирюков каза:

— А когато стигнете там, Джон Тимофеевич? Ще ви трябва ли помощ във вид на оборудване?

Този път Джон се усмихна.

— Е, щом предлагаш.

Бирюков дължеше услуга на Джон, който знаеше, че всяка помощ от шефа на ФСБ всъщност е индиректна подкрепа за приятеля на Кларк, президента на Съединените щати. Бирюков знаеше, че Кларк би трябвало да работи за Америка в конфликта с Китай, но не и за ЦРУ, което беше добре, защото ФСБ знаеха, че Управлението е компрометирано в Китай.

Джон каза на Бирюков какво би искал да занесе със себе си в Китай и директорът на ФСБ си записа всичко. Каза на Кларк да замине за Москва, където ще го очакват оборудването и военен транспорт, а той ще се погрижи за всички други подробности, докато Джон се наслаждава на полета.

— Благодаря ти, Станислав.

— Предполагам, че после ще трябва да се връщаш обратно?

— Надявам се — отвърна Джон.

Бирюков се засмя отново, защото разбра какво иска да каже Кларк. Ако не му трябва обратен полет, значи е мъртъв.

Бирюков прекъсна връзката, повика своите висши специалисти по оперативната работа и им заяви, че ще се простят с кариерата си, ако не направят каквото трябва, за да се случи това, което иска.

Кларк и двамата завързани и покрити с качулки пленници пристигнаха в Москва, след което отлетяха с транспортен самолет „Туполев” за Астана в Казахстан. Там ги качиха на самолет с боеприпаси, които заминаваха за Китай. Превозвачът, държавният износител на оръжие „Рособоронекспорт”, често летеше с подобни мисии в Китай и знаеше какво да прави по заповед на ФСБ, без да задава въпроси.

Показаха на Кларк един палет до товарната врата на самолета. На него лежаха няколко зелени сандъка и Джон изчака да остане сам след излитането, за да ги провери. До тях намери и бутилка водка „Йорданов” с написана на ръка бележка.

„Водката е подарък от приятел и дано ти хареса. Останалото… отплата за дълга. Пази се, Джон.”

Отдолу имаше подпис „Стан”.

Джон схвана подтекста на бележката и подаръка. ФСБ считаше тази своя помощ като пълна отплата за помощта, която получи от Кларк и Америка в казахстанската степ.

Транспортният самолет Ил–76 кацна в Пекин точно тридесет часа след като Кларк напусна Балтимор. Агентите на ФСБ на летището взеха сандъците и тримата мъже и ги закараха в тайна квартира на север от града. След час Сам Дрискол и четирима други мъже от начинаещата бунтовническа група „Път към свободата” пристигнаха и ги закараха в своята кошара скривалище.

Доминго Чавес посрещна Джон Кларк на вратата. Дори и в тъмното Динг забеляза кръговете под очите на Кларк и прочете по лицето му колко трудно е понесъл дългото пътуване от Мериленд. Този шестдесет и пет годишен мъж, пътувал над тридесет часа, беше прекосил дванадесет часови пояса и изглеждаше точно така.

Двамата се прегърнаха, после Джон прие зеления чай, който Ин Ин му предложи заедно с чиния фиде в солен соев сос, след което му показаха легло на втория етаж на кошарата. Заключиха с катинар двамата пленници в мазето на обора и разположиха двама въоръжени бойци отвън.

Чавес огледа оборудването, което Кларк донесе от Русия. В първия сандък намери снайперска пушка „Драгунов” с оптичен мерник с осемкратно увеличение и заглушител. Динг познаваше добре това оръжие и незабавно го осениха няколко идеи за предстоящата операция.

След това отвори два еднакви сандъка, които съдържаха по един противотанков гранатомет РПГ–26.

Това оръжие щеше да свърши отлична работа срещу бронирана кола.

Имаше и един голям контейнер с два гранатомета РПГ–9 и осем гранати с опашни стабилизатори.

Останалите сандъци съдържаха радиоапарати с високотехнологични цифрови шифроващи модули, боеприпаси и димни и осколочни гранати.

Динг знаеше, че не трябва да дава противотанково оръжие на „Път към свободата”. Питал ги беше какви оръжия и тактики познават, за да ги използва най-добре при нападението, и реши, че е най-добре двадесетината млади китайци да осигуряват охраната за оттегляне след нападението или пък просто да вдигат много шум с пушките си по време на атаката.