Том Клэнси - Код Заплаха

Джак знаеше, че тя няма да е тук без основателна причина.

Обърна се към присъстващите в залата:

— Дами и господа, нека прекъснем за петнадесетина минути и после ще започнем откъдето спряхме.

Двамата с Фоли отидоха в преддверието на кабинета на командващия Военноморските сили, където ги оставиха насаме. Двамата останаха прави.

— Съжалявам, че трябваше да нахлуя така, но…

— Няма нищо. Какво толкова важно се е случило?

— ЦРУ имат агент под неофициално прикритие, който работи в Хонконг сам, без тяхната подкрепа. Той откри китайския хакер, отговорен за отвличанията на безпилотните самолети.

Райън кимна.

— Онзи, когото убиха в Джорджтаун заедно с хората от Управлението.

— Точно така. Е, ние смятахме, че сме загубили агента, защото той изчезна преди няколко седмици, но сега изплува и прати съобщение от вътрешността на Китай.

След кратка пауза жената продължи:

— Открил е нервния център на кибернападенията срещу Съединените щати.

— Какво значи това? Защото цяла сутрин слушам от генералите тук, че кибернападенията на Китай се водят от оперативни бюра на разузнаването по цялата страна.

Мери Пат отговори:

— Това може да е вярно, но архитектът на цялата стратегия, човекът, отговорен за операциите срещу нас, в момента се намира в сграда в покрайнините на Гуанджоу. Той с персонал от няколкостотин хакери и инженери и няколко сървърни компютъра са на едно място. Място, което вече знаем. Почти сигурни сме, че китайците водят своята кибервойна от тази сграда.

Райън реши, че тази вест е прекалено добра, за да е истина.

— Ако това наистина е така, Мери Пат, ще ограничим значително планираното нападение. Можем да спасим живота на хиляди американци. По дяволите, можем да спасим и хиляди невинни китайци.

— Съгласна съм.

— А този агент? Ако е в Китай, откъде знаем, че онези не са го заловили? Откъде знаем, че китайците не ни дезинформират чрез него?

Защото не е компрометиран.

Откъде знаем това? И защо директор Кенфийлд не е тук, за да ме информира? И как е успял този агент да се свърже с Ленгли, без да се компрометира, след като оттам изтича информация?

Фоли се прокашля.

— Агентът не е говорил с Ленгли. Предаде информацията на мен.

— Директно?

— Е… — поколеба се жената. — Чрез агент.

— Ясно. Значи агентът не е сам?

— Не.

Последва ново кашляне.

— По дяволите, Мери Пат. Какво не ми казваш?

— Джак-младши е с него.

Президентът на Съединените щати пребледня. Не каза нищо и затова Мери Пат продължи:

— Двамата са заминали по своя инициатива. Обади ми се Джак и ме убеди да говоря с вас. Уверява ме, че и двамата са в безопасност и абсолютно нищо не ги застрашава.

— Казваш ми, че точно сега синът ми е в шибания Китай, така ли?

— Да.

— Мери Пат — каза Райън и замълча.

— Говорих с Джак. Той потвърди, че Тун Гуогун и цялата му операция са в сградата на китайската телекомуникационна служба в Гуанджоу. Изпрати снимки и географски координати. Досещате се, че комуникацията с него е нередовна, но имаме всичко необходимо за нападение.

Райън гледаше в една точка на стената. Примигна няколко пъти, а след това каза:

— Мисля, че мога да се доверя на този източник.

Усмихна се, но в усмивката му не се четеше радост, а само решителност. Посочи входа на конферентната зала.

— Разкажи всичко, с което разполагаш, на тези мъже и жени. Ще можем да ограничим нападението и да се съсредоточим върху този нервен център.

— Да, господин президент.

Двамата се прегърнаха. Тя каза в ухото му:

— Ще ги приберем. Ще върнем Джак у дома.

Джон Кларк замина същия ден с частен самолет от летището, където „Хендли Асошиейтс” държеше своя самолет „Гълфстрийм”. Адара Шърман, която изпълняваше длъжността мениджър на превозите, стюардеса и охрана, уреди всичко за ранния полет до Русия на десет хиляди метра височина над Тихия океан, защото гълфстриймът още летеше обратно от Хонконг, където беше оставил Джак Райън-младши.

Докато Кларк летеше на взетия под наем „Лиърджет”, разговаряше по спътниковия телефон със Станислав Бирюков, шеф на руската Федерална служба за безопасност. Кларк беше направил адски голяма услуга на Бирюков и руското разузнаване предишната година, като почти самостоятелно спаси Москва от ядрено унищожение. Директорът Бирюков беше казал тогава на Кларк, че вратата му е винаги отворена за него и добрият руснак не забравя приятелите си.