Том Клэнси - Код Заплаха

Пресякоха студената вода, която ги делеше от Китай, за пет минутки. Излязоха в един район със складове в Шънджън и скриха сала между някакви камъни, около които растеше тръстика. Китаецът заведе Райън до една улица в тъмното, след това двамата изтичаха бързо след един автобус и се озоваха в ламаринен склад, където Джак трябваше да чака.

Китаецът изчезна и Джак отново набра телефона на Яо.

Адам отговори бързо:

— Ще съм там след по-малко от минута.

Яо прибра Джак и незабавно тръгна на север. Каза:

— Ще минем през Шънджън, а после, след около час, отиваме в Гуанджоу. Сградата на Центъра е в северната част на града, в покрайнините до летището.

— Как го откри?

— Проследих движението на суперкомпютрите им в Хонконг. Сървърите са пътували с кораб и аз разбрах кой е корабът, пристанището и фирмата, която ги е докарала до сградата на телекомуникационната служба тук, в Китай. Отначало не бях сигурен, но се заговорих с едно момиче в сградата и тя каза, че една сутрин, като идвала на работа, открила, че цялата сграда е опразнена през нощта, защото трябвала на Народната освободителна армия. Но сега съм напълно сигурен и затова наех апартамент в блок срещу сградата. Виждам, че армията я охранява и че там влизат и излизат цивилни. Инсталирали са спътникови приемници на паркинга, а на покрива имат огромни чинии. Сигурно използват цял тон електричество.

— Каква е следващата стъпка?

Яо сви рамене.

— Следващата стъпка е да ми кажеш за кого всъщност работиш. Не те повиках тук, защото ми трябва приятел. Трябва ми някой от САЩ, който не е в ЦРУ. Някой, който може да прави така, че нещата да се случват.

— Кои неща точно?

Яо поклати глава.

— Искам да можеш да се обадиш на някого нависоко в правителството, а не в ЦРУ, и да му кажеш какво става. Ние ще успеем да докажем всичко. И когато ти се обадиш, искам някой да дойде тук и да взриви всичко.

— Искаш да се обадя на баща си?

Яо сви рамене.

— Той може да направи каквото трябва.

Райън поклати глава. Трябваше да държи баща си в неведение, до известна степен, за своите операции. Затова каза:

— Мога да се обадя на друг човек. Тя ще предаде съобщението.

Президентът Джак Райън реши да иде до Пентагона, за да чуе какъв е планът за нападение срещу китайската компютърна мрежова инфраструктура и оперативните й възможности. Повечето висши военни стратези на Америка се занимаваха само с този въпрос — даваха идеи за тактическия план, защото кибератаката срещу страната прекъсна възможностите им да получават информация, съвети и представа за бойното пространство.

Казват, че според Наполеон армията марширува според стомаха си. Но това е било по негово време. Сега всички военни в САЩ маршируваха според честотната лента в интернет, но в момента, заради нападението, можеха само да стоят „свободно” в строя.

А през двата дни след заповедта да се изготви план ситуацията се беше влошила. Освен засилените кибератаки над Съединените щати, заради които спря търговията на Уолстрийт, китайците опитваха и други форми на нападение срещу армията. Много от военните и шпионските спътници на Щатите се оказаха завладени от хакери или не излъчваха сигнали, поради което Пентагонът не можеше да получава важни данни от мястото на събитията. Спътниците, които все още работеха, изпращаха данните бавно или спорадично, поради което наблюдението върху ситуацията можеше в най-добрия случай да бъде определено като непостоянно.

Съединените щати нямаха видимост към китайския самолетоносач в Южнокитайско море и получиха данни за местонахождението му само след като щурмови китайски хеликоптер потопи с четири ракети фрегатата „Йос сударсо” на индонезийския военноморски флот на осемдесет мили северно от остров Бунгуран Тимур. Само тридесет и девет от сто и седемдесетте моряци на борда бяха спасени дванадесет часа след инцидента.

Нови въздушни схватки над Тайванския проток доведоха до свалянето на още пет тайвански изтребителя и един пилот от ВМС с „Хорнет”, както и осем изтребителя на китайските ВВС.

Райън седеше мълчаливо, заслушан в докладите на полковници, генерали, капитани и адмирали за различните варианти за военно нападение или, по-точно, за привидната липса на възможности за военни удари.

Най-плашещият аспект на списъка с цели се състоеше в лошата видимост над района. Мъжете и жените в залата признаха пред президента, че преди всичко влошената информация от спътниците обърква плановете им.