Том Клэнси - Код Заплаха

— Не знам тя коя е, но този, дами и господа, е ГМТ.

Мелани и Валентин го зяпнаха.

Биъри каза:

— Доктор Тун Гуогун с кодово име Центъра.

Джон Кларк се усмихна и добави:

— Главният майкотаковач.

Адам Яо имаше необходимите документи и можеше да влиза и излиза от Китай с влака или с автомобил.

Но Джак-младши нямаше този късмет. Адам уреди начин за влизането му, но той включваше известен риск и дискомфорт.

Адам замина първи, като премина с колата през граничния пункт Луомаджоу в пет следобед. Искаше да чака Райън от другата страна, за да не се налага той да скита из Китай като гвейло без документи, което нямаше да свърши добре за сина на президента.

Райън взе такси до улица „Сантин”, а след това отиде пеша няколко преки по-нататък до един паркинг пред железарски магазин, за да се срещне с хората, които щяха да го преведат през границата.

Те бяха „приятели” на Адам, което значеше, че той ги познава от „легитимната” си работа като детектив от „Сайно Шилд”. Райън се притесняваше, че контрабандисти ще го прекарват през границата, но се поуспокои, след като се срещна с тях.

Тримата дребни млади мъже се оказаха далеч по-безобидни, отколкото Райън си ги представяше през последните шестнадесет часа.

Адам го беше предупредил да не им дава пари, защото се е погрижил за това, и макар Джак да не знаеше какво точно значи заръката му, имаше достатъчно доверие на Адам и го послуша.

Той ги огледа, докато стояха в бързо гаснещата дневна светлина. Определено не носеха огнестрелно оръжие. Джак знаеше как да забелязва скрити пистолети, но тези мъже не носеха такива по хълбоците си, под мишниците или на глезените. Не можеше да прецени със сигурност дали не носят ножове, но смяташе, че дори и тримата да го нападнат наведнъж, ще може да надделее и да тръгне за границата сам.

Но това не беше предпочитаният вариант.

Никой от тримата, които стояха до мотоциклетите си, не говореше и дума английски и Джак се обърка от жестовете им към краката му. Реши, че може би се възхищават на скъпите му обувки, но не можеше да е сигурен. Не след дълго тримата мъже се разсмяха и всичко отмина.

Накараха Райън да се качи на един от мотоциклетите, което не се оказа най-доброто решение, защото високият Джак се озова зад един набит млад мъж, който изглеждаше по-нисък от него с двадесетина сантиметра. Трябваше да внимава да не падне, докато дребният китаец караше зле центрования мотоциклет, който подскачаше и се хлъзгаше по лошия път.

След двадесетина минути Джак разбра защо китайците се притесняваха за кожените му обувки. Намираха се в оризища, които достигаха до реката, която граничеше с Китай. Налагаше се да газят вода до коленете в продължение на почти километър, за да стигнат до речната дига. Обувките в никакъв случай нямаше да останат на краката му.

Паркираха мотоциклетите си и излязоха, след което един от тримата разви чудотворни знания по английски.

— Ти платиш. Ти платиш сега.

Райън нямаше проблем да извади няколко стотачки от колана с цип, за да заплати за услугите на тези мъже, но Яо му каза категорично да не им плаща. Джак поклати глава.

— Адам Яо плати — каза той с надеждата, че онези по-лесно ще го разберат, ако говори неграмотно.

Странно, но мъжете, изглежда, не разбраха.

— Адам плати на вас — опита отново Джак.

Мъжете поклатиха глави, сякаш не разбират, и повториха:

— Ти плати сега.

Джак бръкна в джоба си, измъкна мобилния телефон, който закупи същия следобед на летището, и набра един номер.

— Да?

— Джак е. Искат пари.

За изненада на Райън, Яо изръмжа като гневна мечка.

— Я дай шибания телефон на най-умния на вид от тези трима лайнари.

Джак се усмихна. Харесваше му как действа Адам Яо.

— За теб е — каза той и подаде телефона на един от контрабандистите.

Последва бърз разговор. Джак не разбираше думите, но изражението на младежа говореше ясно кой е шефът в спора. Думите на Яо караха хлапето да се мръщи и едва успяваше да отговори.

След тридесет секунди подаде телефона на Райън.

Джак го доближи до ухото си. Преди да каже нещо, Яо го изпревари:

— Оправих нещата. Тръгвате, но не показвай и цент на тия копелета.

— Добре.

Тръгнаха през оризищата, когато слънцето залезе и изгря луната. Джак почти веднага изгуби обувките си. Отначало тримата разговаряха помежду си, но когато доближиха водата, млъкнаха. В осем вечерта стигнаха дигата и един от мъжете измъкна от високата трева сал от кутии за мляко и шперплат. Райън и той се качиха на сала, а другите двама го бутнаха.