Том Клэнси - Код Заплаха

Четирите американски самолета свалиха шест китайски изтребителя и забавиха останалите, като осигуриха няколко скъпоценни минути на ударната група.

Десетте самолета в нея пресякоха границата с Китай и осем от тях се издигнаха на три хиляди метра. Само Чийз и Траш останаха ниско, като летяха в тъмната нощ и концентрираха напълно вниманието си върху оцветения в зелено терен в очилата за нощно виждане, който бягаше бързо под тях.

Адам и Джак седяха във взетия под наем апартамент в северната част на Гуанджоу. През изминалите два дни се занимаваха само с едно нещо — да наблюдават сградата на китайската телекомуникационна служба. Направили бяха снимки с телеобектив на Тун Гуогун на дванадесетия етаж, както и на доста други хора, много от които Райън разпозна с помощта на фотоопознавателния софтуер и базата данни на компютъра си.

С вчерашното обаждане на Джак до Мери Пат Фоли, след тридесет и пет опита по спътниковия телефон, завърши работата на Адам по издирането на организацията, за която работеше Джа в Хонконг и която очевидно ръководеше нападенията срещу Америка.

След това двамата се заеха да събират информация с надеждата, че когато Джак се върне в Хонконг и замине за Съединените щати, ще даде снимките на Мери Пат и ще окаже натиск на китайското правителство за арестуването на Тун или поне да ги накара да спрат нападенията.

Райън не очакваше изобщо онова, което щеше да се случи след малко.

С натежали клепачи и завит с вълнено одеяло, той седеше на стола до прозореца пред фотоапарат на триножник, но изведнъж отвори широко очи. От север, далеч отвъд сградата на китайската телекомуникационна служба, на два-три километра, нещо блесна над покривите. Отначало Джак реши, че е светкавица — няколко дни валеше с прекъсвания, но след малко на същото място видя втора, а после и трета светкавица.

До него достигна тих тътен и Джак се поизправи.

Последваха още светкавици, този път от североизток, с още по-силен шум.

— Яо! — обърна се той към Адам, който спеше на рогозка на пода на около метър от него. Мъжът от ЦРУ не помръдна и Джак коленичи и го разтърси.

— Какво има?

— Нещо става. Събуди се!

Джак се върна при прозореца, като сега видя следи от трасиращи куршуми в небето, което значеше само едно — зенитки. Последва още една светкавица от север, чу се взрив и от земята полетя управляема ракета.

— Господи! — каза Джак.

— Нали не нападаме, а? — запита Яо.

Преди Райън да успее да отговори, иззад блока, в който се намираха, се чу звук, сякаш някой раздира небето. Това беше звук от реактивен двигател, или по-скоро много реактивни двигатели, и небето се озари от още светлинки на трасиращи куршуми.

Джак знаеше, че Мери Пат би го предупредила за нападението, ако комуникациите по спътниковия телефон не бяха толкова зле. Той попреувеличи, като й каза, че е на „около километър и нещо” от сградата, но пък Мери Пат можеше да го каже на баща му, който точно сега имаше по-сериозни грижи, и притесненията, че ще арестуват сина му в Китай близо до нервния център на кибератаките, щяха да му дойдат в повече.

Сега, изглежда, Америка нападаше сградата на по-малко от километър от мястото, където се намираше Джак Райън-младши.

Докато Райън все още осмисляше гледките и звуците около себе си, Адам Яо взе фотоапарата с триножника и каза:

— Да тръгваме!

— Къде?

— Не знам — отговори Яо, — но няма да стоим тук!

Имаха готовност да се махнат бързо, ако бъдат разкрити — всичките им вещи се намираха опаковани в два сака, а колата на Адам пред входа беше заредена с гориво и готова за път. Двамата заедно нахвърляха останалата част от нещата си в саковете, угасиха лампите и се втурнаха надолу по стълбището.

Двата самолета „Хорнет” за борба със зенитни ракети се отделиха от четирите изтребителя с бомби и се позиционираха като лесни мишени, но с помощта на авангардното си електронно оборудване и ракетите си локализираха и унищожаваха зенитните ракетни системи още щом те се разкриеха.

Траш и Чийз летяха възможно най-ниско под и зад останалите осем самолета. Летяха над Перлената река, която завиваше надясно през центъра на Гуанджоу, като в някои случаи крилете им се намираха на не повече от сто метра от жилищните сгради около тях. След това се отделиха на север, завиха над града и в този момент по курса им загърмяха зенитки. Трасиращите куршуми се стрелкаха като искри в небето пред тях. Траш забеляза как далеч отпред излитат ракети, които със сигурност целеха изтребителите над него, но знаеше също, че ако се наложи да хвърли бомбите си, ще трябва да се разкрие по същия начин и ще се озове в най-лошата ситуация — между зенитките и опасния терен тук, долу, и зенитните ракети по-горе.