Том Клэнси - Код Заплаха

— Доминик, останалите с теб ще стрелят напосоки. Искам много внимателно да работиш с гранатомета. Всеки път, когато стреляш, ставаш мишена, затова преди да повториш, се мести зад друго прикритие.

— Разбрано.

Сам Дрискол се намираше на два километра южно от мястото на засадата, паркирал до пътя пълния с бетонни тухли пикап с четири врати. Жерав и Бекас се намираха до него с качулки на главите и завързани. Конвоят — седем черни коли и джипове и два големи военни камиона — мина покрай него. Сам знаеше, че във всеки от камионите вероятно има петнадесет до двадесет бойци и още двадесетина или повече охранители в останалите коли. Той съобщи това по радиото, извади един пистолет „Макаров” от колана си, излезе от камиона и застреля спокойно Жерав и Бекас в гърдите и в главите.

Смъкна качулките им и разкъса лентите, с които бяха завързани, а после метна два стари автомата „Тип” 81 пред тях.

След няколко секунди подкара пикапа и ускори, за да настигне конвоя. Последва го черна кола с четирима мъже от „Път към свободата”.

Джон Кларк носеше хартиена маска на лицето си и слънчеви очила, които изглеждаха нелогично в гръмотевичната буря. Той и китайският бунтовник с него носеха два големи дървени сандъка един върху друг. Изкачиха се на закрития надлез за пешеходци, който минаваше над широката улица на сто и петдесет метра североизточно от мястото на засадата. Един полицай беше изоставил мотоциклета си и крачеше доста преди тях. Десетки други мъже и жени влизаха и излизаха от надлеза, тръгнали на работа или към спирките на обществения транспорт от двете страни на шосето.

Мъжът от „Път към свободата” с Кларк имаше задача да обезоръжи полицая, преди Кларк да стреля по конвоя. Джон се надяваше, че уплашеният на вид млад бунтовник ще има достатъчно смелост да се справи или дори да застреля полицая, ако се наложи. Но нямаше възможност да се заеме сам с тази задача и затова, когато пристигнаха на мястото си точно над северната част на улицата, забрави за полицая и се приготви. Остави сандъците на асфалта до парапета и махна на младия бунтовник да се заеме с полицая, след което клекна, отвори сандъците с лявата си ръка и бръкна в горния, за да махне предпазителя на първото оръжие.

И в същото време се обади по радиостанцията си за първи път.

Кларк на позиция.

Пешеходците около него все още не осъзнаваха какво става.

— Имаме около тридесет секунди — обади се Дрискол.

Председателят на Централната военна комисия на Китайската народна република Су Къцян се намираше в четвъртата кола от конвоя с общо девет автомобила, заобиколен от петдесет и четирима мъже с автомати, картечници и гранатомети. Както винаги, той не обръщаше внимание на охраната си. Мислеше само за работата си, а тази сутрин тя включваше предимно документите в скута му — най-новите доклади от Тайванския проток и от военния окръг Гуанджоу.

Вече ги беше прочел, но щеше да ги чете отново.

Кръвта му кипеше.

Тун беше загинал. Това го нямаше в документите. Су го научи в пет часа сутринта след идентифицирането на тялото, извадено от отломките на две части. Сред загиналите имаше деветдесет и двама хакери, мениджъри и инженери от „Призрачния кораб”, а и много ранени. Сървърите бяха унищожени и информираха Су, че веднага след това комуникациите по секретната мрежа на Министерството на отбраната са се засилили, спътниковите връзки се възстановили и няколко от атаките на Центъра в Съединените щати за проникване във важни банкови и телекомуникационни мрежи са били спрени.

Операцията на Центъра с програми роботи продължаваше отказа на достъп до интернет архитектурата на Америка, но нямаше кой да следи троянските коне в мрежите на Министерството на отбраната и тези на разузнавателната общност и китайската армия и Министерството на обществената сигурност вече не знаеха какво става там.

Това се оказа истинско бедствие. Единственият и най-силен контраудар, който Америка можеше да нанесе на Китай. Су разбираше това и знаеше, че днес ще трябва да го признае пред Постоянния комитет.

С нежелание признаваше, че е трябвало да осигури по-добра охрана за мрежата на Тун. Имаше извинение, при това валидно — сградата на китайската телекомуникационна служба беше временно място за операцията, защото нямаше къде да ги настанят така бързо след компрометирането в Хонконг. Но не можеше да прости своите грешки. Да, след като всичко свърши и Южнокитайско море, Тайван и Хонконг се окажат в китайски ръце, той щеше да уволни онези, които отговаряха за преместването на Тун в Гуанджоу, но за момента трябваше да даде откровена оценка на щетите от нападението миналата нощ.