В пет и двадесет и пет осигурената мрежа на Министерството на отбраната започна да се колебае и да създава проблеми с комуникацията. Обществено достъпните военни и правителствени сайтове спряха напълно или в тях се появиха снимки и видеозаписи на американски войници, убивани в Афганистан и Ирак — гнусна и жестока повтаряща се картина на избухващи джипове „Хамър”, жертви на снайперисти и пропаганда за джихад.
В пет и петдесет и осем минути започна серия киберкинетични атаки на съществено важна инфраструктура в Съединените щати. Мрежата на Федералната авиационна агенция спря, а в повечето големи градове по Източното крайбрежие спряха да работят системите на метрото. Мобилните телефони в Калифорния и Сиатъл не работеха.
Почти в същия момент помпите за лека вода в Ръсълвил, щат Арканзас, които подаваха вода под налягане в ядрената електроцентрала „Арканзас Нюклиър Уан”, спряха да работят и температурата около ядрото се повиши бързо, защото прътите с ядрено гориво излъчваха повече топлина, отколкото можеха да поемат парните турбини. Но когато реакторът достигна опасни стойности, системата за аварийно охлаждане сработи и предотврати кризата.
Джак Райън крачеше из Ситуационната зала, като изразяваше гнева си с движение вместо с думи.
— Някой може ли да ми обясни как, по дяволите, китайците могат да изключат оборудването в нашите ядрени централи?
Шефът на киберкомандването генерал Хенри Блум отговори по видеоконферентната връзка от своя кризисен център във Форт Мийд:
— Много фирми свързват компютърните системи на ядрените си централи към по-несигурни корпоративни мрежи с цел ефективност. Но здравината на веригата се определя от най-слабото й звено, а много от нашите звена отслабват, вместо да се засилват с подобрението на технологиите, защото вместо по-голяма сигурност се осъществява повече интегриране.
— Успяваме ли да опазим тайната за нападението срещу ядрената централа?
— Все още, сър. Да.
— Кажете ми, че сме очаквали това — каза Райън.
Шефът на киберкомандването отговори простичко:
— От доста време го очаквам. От десет години подавам документи, в които описвам точно това, на което сме свидетели днес. Обхватът за киберзаплахи в Америка и изобщо спектърът на възможните заплахи е огромен.
— Какво още можем да очакваме?
Блум отговори:
— Ще бъда зашеметен, ако се окаже, че системите на Уолстрийт работят нормално утре сутринта. Банковите системи и телекомуникациите са чудесни цели за нападение от тази величина. До момента електрическата мрежа не е атакувана, макар че е лесно. Подозирам, че скоро ни очакват големи прекъсвания на захранването в цялата страна.
— И ние не можем да ги спрем?
— Можем да отвърнем с каквито електронни ресурси не ни отнемат. Ще ни трябва време, за да отговорим на толкова голямо и добре координирано нападение. А има и друго нещо, което трябва да знаете.
— Какво?
— Мрежите, които не са спрени, например „Интелинк ТС” на ЦРУ, са под подозрение.
— Под подозрение, ли?
— Да, господин президент. От онова, което нападателите направиха досега, виждам какви са възможностите им. Всичко, което все още работи, е оставено, защото чрез него ни шпионират.
— Значи са проникнали в цифровия мозък на ЦРУ?
Блум кимна.
— Необходимо е да действаме с тази хипотеза — че имат постоянен достъп до всичките ни тайни.
Райън погледна директора на ЦРУ Кенфийлд и директорката на Националното разузнаване Фоли.
— Приемам коментарите на генерал Блум сериозно.
Фоли и Кенфийлд кимнаха.
След това Райън запита:
— Защо, по дяволите, сме толкова назад от китайците в киберсигурността? Дали и това е резултат на изкормянето на отбраната и разузнаването от страна на Ед Кийлти?
Генерал Блум поклати глава.
— Не можем да виним Ед Кийлти за това. Простият факт е, че Китай има милиони много умни хора, много от които са учили тук, в САЩ, а после са се върнали у дома, за да се захванат със съвременния начин на въоръжена борба срещу нас.
— Защо тези умни хора не работят за нас?
— Основната причина е, че средният хакер, който ни е нужен, за да изравним нещата, е двадесет и няколко годишен руснак, китаец или индиец. Учил е където трябва, знае езика и има необходимите математически познания.
Райън разбра проблема още преди Блум да го каже.
— Но по никакъв начин той не може да получи разрешение за работа със свръхсекретни данни и информация.
Читать дальше