Том Клэнси - Код Заплаха

Су отново се засмя.

— Не, Уей. Той иска да види Китай в пепел. Но освен да докара няколко пилоти в Тайван и да изкара уязвимите си кораби извън обхвата на балистичните ни ракети, няма да направи друго. И точно това искахме. Райън ще отправи някоя и друга заплаха, но ще разбере, че е загубил битката още преди да я е започнал.

— Защо са нужни такива драстични мерки? Защо не нападаме само военни мрежи?

— Уей, казах ви и преди, че според моите експерти в най-близко бъдеще, може би до две години, Съединените щати ще имат много по-защитена комуникационна архитектура. Ние трябва да действаме сега, бързо. Американците наричат това „шок и ужас”. И това е единственият път напред.

— Но какво ще ни направят те?

Су очакваше този въпрос.

— Ако контролираме Тайванския проток, както и повечето от Южнокитайско море, американският отговор ще е ограничен.

— Ограничен, ли?

— Разбира се. Самолетоносачите им няма да са наблизо за военни действия. Те знаят, че нашите брегови батареи могат да ги унищожат.

— Значи няма да нападнат?

— Ще направят каквото могат, за да защитят Тайван, но разбират, че всичко е напразно. Ние можем да изстрелваме по хиляда и петстотин ракети от брега всеки ден, а да не говорим за нашите ВВС и ВМС. Ще отстъпят.

— И преди сме подценявали Райън. И сега ли го подценявате?

— Казах ви, другарю. Очаквам да реагират. И очаквам напълно да се провалят — отговори Су след кратка пауза. — Няма да позволим Китай да загуби на никой фронт през следващите пет години. Ще преодолеем сегашната криза и ще растем, но не без някои жертви в краткосрочен план. Наивно би било да смятаме, че президентът Райън, войнолюбец от най-висока степен, ще реагира само с дипломатически или икономически мерки. Някои продължителни въоръжени действия са неизбежни.

— Какви въоръжени действия?

— Народната освободителна армия е работила по отговора на този въпрос. Нашите мозъчни тръстове във Вашингтон са активно заети с оценки на администрацията на Райън, като търсят признаци в политиката им, от които да разберем докъде ще стигнат.

— Изводите какви са?

— Няма за какво да се тревожим.

Уей запита:

— Разкажете ми за доктрината на Райън.

— Доктрината на Райън не е релевантна — отговори Су след кратка пауза.

— Какво знаете за нея, Су?

Су се изкашля по телефона, колебаейки се да отговори веднага.

— Президентът Райън е заявил открито и е доказал е делата си, че държи отговорни ръководителите на враговете си за техните действия. Лично отговорни. Райън е чудовище. Той поръчва обезглавяването на цели правителства. Убийството на водачи.

Су се разсмя по телефона.

— Това ли е причината за колебливостта ви? Страхувате ли се какво ще ви стори Джак Райън?

— Не, разбира се.

— Няма за какво да се тревожите, другарю.

— Аз не се тревожа.

— В такъв случай защо повдигате въпроса?

За момент линията между двамата разгневени мъже замлъкна. Накрая Уей, за да не се развика, каза с отсечени и стегнати думи:

Аз съм икономист и виждам, че вредите на отношенията ни са повече, отколкото нашата бизнес среда може да понесе. Вашите силно агресивни действия ще доведат до война и тя ще съсипе нашата икономика.

— А ако се откажем сега, няма ли да стане същото? — викна Су срещу Уей, без никакъв опит да смекчи гнева в думите си. — Вие ни тласнахте през моста и го изгорихте! Вече няма връщане назад! Ние трябва да стигнем до края!

— Аз ли го направих? Аз ли?

— Разбира се. Вие одобрихте моята операция, а сега се страхувате да седите тихо и да чакате Райън да избяга.

Уей отговори:

— Президентът Райън няма да избяга от битката.

Су каза:

— Ще бяга, защото в противен случай ще стане свидетел на ядрен взрив в Тайпе и заплахи от удари срещу Сеул, Токио и Хаваите. Повярвайте ми, стигне ли се дотам, Америка няма да има избор и ще отстъпи.

— Вие сте луд!

— Вие сте луд, ако смятате, че можете да потапяте чужди кораби, докато предлагате споразумения за свободна търговия като компенсация. Вие виждате света само като икономист. Повярвайте, Уей, че светът не е само бизнес. Светът е борба и сила.

Президентът не отговори.

— Ще обсъдим този въпрос лично, когато дойда в четвъртък. Но разберете едно: аз ще се обърна към Постоянния комитет и той ще ме подкрепи. Вие трябва да останете в добри отношения с мен, Уей. Те ви послужиха добре в миналото, не го забравяйте.

Разговорът прекъсна и президентът Уей успя да се успокои чак след няколко минути. Седеше сам в кабинета си, сложил длани върху попивателната. Накрая натисна бутона на телефона и се свърза със секретаря си.